В добрата игра човек печели. В истински добрата, печели срещу себе си. Става по-добър от вчера и по-щастлив от миналия ден. Това е историята на Иво Балевски от Трявна. С подкрепата на евройските фондове той успява да превърне отглеждането на шипки в успешен бизнес и да създаде модерен завод в китното балканско градче Трявна.
Видях един земеделски производител, който засаждаше някакви огромни площи с нещо. Поинтересувах се и разбрах, че човекът засява култивирана шипка. Започнах да чета за шипката. В България няма специализирано предприятие за преработка на шипки, разказва Иво.
Затова той решава да направи фабрика изцяло посветена на шипките. Въпреки че вече има достатъчно добър и доходоносен бизнес.
Около две години само проучвах.Обикалях доста цяла България. Обиколил съм района на Пловдив, цяла Странджа, Брестовица, Асеновград, Елхово, Ямбол, Плевенския регион целия, Ловеч – целия, Балчик, Ботевград, Правец…Гледал съм самата шипка като структура, като плод как изглежда.
Може да направи пълна дисекция на шипката – в проценти, в грамове, във витамини.
По своя генезис шипката е единствения плод в растителния свят, който съдържа в себе си цялата гама от витамини, съчетано с Омега 3 и 6 и 9 мастни киселини, доста минерали, калий, калций. Противно на всички твърдения, дори при наши анализи установихме, че в шипката има провитамин Д, който днес е така актуален.
Твърде пренебрегвана от всички, шипката има много повече витамин C от този в лимона. Иво знае всичко това, но разбира най-важнното.
Най-големите производители в света са Чили и Китай. Но шипката в Чили и Китай не е с това качество, което е в България. Доказано е, че по нашата географска ширина расте най-хубава и най-богатата на активни съставки шипка.
След две години анализи и обиколки, Иво вижда къде греши светът в преработката на шипки.
Реално на пазара излиза шипка, която е с 30% от полезните си свойства.Един от основните проблеми при преработката на шипка е това, че процесът на сушене преминава през много висока температура. И реално не могат да бъдат запазени полезните съставки на този вид плод.
Тук идва планът на Иво. Десетки пъти се среща с учени и заедно измислят начин да създадат умна фабрика, която да запази всички полезни свойства на шипката. Това изисква специален процес на сушене, преработка и съхранение. Специални машини, които не съществуват никъде другаде в света. Измислят всичко и предлагат проекта си за финансиране. А проверяващите… просто се усмихнали.
Те наистина просто не вярваха, че този проект може да се реализира. В самото начало като ни разглеждаха документите, те казаха – това са, образно казано, невъзможни неща. Та се наложи главният технолог около 6 часа да защити тезата, че мисията е възможна. При отчитането на проекта съм приготвил над 2000 документа. Получих обаждане от проверяващия, който ми каза, че пускат проекта напред, защото искат този проект да бъде реализиран тук в България, а не да излезе като иновация извън страната.
Европа одобрява проекта им. Защото освен, че има недостиг на шипки, едно такова предприятие в Трявна означава модерна икономика и възможности за добра работа далеч от големия град.
В умното производство на шипки, нищо не се изхвърля, а това ще бъде голямата цел на кохезионната политика в бъдеще. Кръгова икономика, никакво пилеене на ресурси и шанс за по-добро развитие на младите хора и малките фирми.
От момента, в който Европа казва „ДА“ на Иво, той всеки ден е в завода.
Работя по 12 часа на ден, някой път стигам до 16 – абсолютно всичко – влизам в производството, разтоварвам понякога шипка, общо взето трябва да съм навсякъде. Познавам целия процес, познавам всяка една машина.
Това е единственото място на света, където от шипките не се изхвърля нищо. Дори мъха, който всички оставят на боклука. Иво е открил, че от него може да направи енергия – достатъчна да не гори дърва в предприятието си и да не използва въглища.
Ние преработваме всичко на 100%.
В Трявна вече са постигнали голямата цел на Европа – производствата да стават все по-зелени. Над 150 милиарда евро от кохезионните фондове са инвестирани за това до момента, а през следващите години ще се увеличават.
Идеите на Иво са идеи от бъдещето. Въпреки че продължават да спазват и едно старо правило – всичко да се проверява.
Подлагаме на анализ абсолютно всичко, което купим. На входа и след това на изхода. От там черпим информация и от там се учим. И по този начин запазваме целия арсенал от витамини, който е натрупан от природата в шипката.
Резултататът вече е налице – сушени шипки, брашно, бисквити, макарони, мармалад, масло за лице, чай и тоник, хляб и хранителни добавки. – всичко направено от шипки. Но дори това не е най- големият връх за Иво.
Най-големият ми успех е не че успях да създам самата фабрика, а това, че успях да върна един млад човек от Англия, който живееше 6 години работеше там. И се върна. Беше си дошъл за ваканция. Поканих го на по бира, разказах му. И образно казано, той имаше билет за връщане, който не използва.
Сега работят заедно, но това е нещо повече от работа.
Моят ден започва с шипка и завършва с шипка. Вечер съм си приготвил шипков тоник. Сутринта, след около 12 часа някъде, се получава една много добра тонизираща напитка.
Всяка сутрин играта започва от нулата. Целта му е да печели срещу себе си – да е по-щастлив от вчерашния и по-успешен от утрешния Иво.
bntnews.bg; rodbg
