„Всеки се ражда творец, трудното е да останеш такъв“ – гласи една прочута мисъл на Пикасо, а днес креативността се оказа от ключово значение. Фаворизираният академичен модел STEM (Science, Technology, Engineering, and Mathematics) все по-често се променя и изкуството (Art) „дава пара“ на точните дисциплини и става STEАM.
За ролята на изкуството в науката разказва астрофизикът Владимир Божилов от катедра Астрономия към Факултета по физика на СУ. Той е един от създателите на научно-театралния спектакъл „Дългият път към звездите“.
„За разлика отпреди десетилетия, днес науката и всички учени търсим начини да стигнем до повече хора, а пък връзката между учените и хората на изкуството помагат да се обогатят и двете страни. Учените да станат по-добри комуникатори използвайки артистични техники, а колегите от изкуството да получат по-голямо вдъхновение на разбираем език от предния фронт на съвременната науката и съвременните технологии.
„Дългият път към звездите“ е своеобразен синтез на работата на учени и артисти, който ясно показа, че публиката посреща с голям интерес възможността да се запознае с предните теми на съвременното научно познание и проектът ще продължи в серия обогатени лекции от програмата Curoius/Любопитен – за които разказва и другият участник Димитър Узунов от „Арте урбана колектив“.
Става въпрос и за друг любопитен и вълнуващ спектакъл „Как да се превърнеш в Айнщайн за един час“, който изследва ролята на творческия импулс, който свързва творци и учени, а защо не и всички нас?
Освен на сцената науката и изкуството се срещат и във виртуалната реалност. Потапящите технологии отварят нова страница възможности за създаване и възприемане на най-различно съдържание.
Какво се случи с VR технологиите, в пандемичната 2020, когато събития и фестивали бяха отменени, но цената на хед-сетовете падна и дава възможност на все повече хора да изследват потапянето. Разказва Момчил Алексиев създател на първата българска група за виртуална реалност в България (VR Lab BG).
Василена Мирчева – bnr.bg; rodbg
