Православната църква почита
днес църковния празник Тодоровден, който се отбелязва винаги в първата
събота на Великия или Великденския пост. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.
Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е
засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към
Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията
светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.
Българският народ от поколение на поколение предава легендата за Свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да проси от Бог да дойде лятото.
Тодоровден е дългоочакван празник, особено от момчетата и младите мъже. Този факт си има и своето логическо обяснение: на Тодоровден се провеждат традиционните кушии – българският вариант на надбягванията с коне. Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.
Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли… Преди състезанието се минава на водопой.
И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и истинско съревнование между участниците и техните коне. Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се превръща в истински празник, в който адреналинът достига най-високата си точка в годината.
Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се случвало и празничното хоро.
Жените също почитат Тодоровден като омесват обредни хлябове, които носят имената “конче” или “копито” и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.
Тодоровден е свързан с още няколко задължителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Жените също мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете.
trakiec-bg.com; rodbg
