Начало История.бг Българското културно и духовно влияние в средновековна Молдова датира от времето на...

Българското културно и духовно влияние в средновековна Молдова датира от времето на първите Асеневци

389
0

Днес българите са традиционна и уважавана общност в Молдова, както и в съседна Украйна. И все пак, ако бесарабските ни сънародници през последните над двеста години са част от тамошното население, нека не забравяме многовековното българско присъствие в региона на Северното Черноморие.

През VII-XI в., когато тези земи са под скиптъра на владетелите в Плиска и Велики Преслав, българите са доминиращия елемент в пространството от Дунав до Днестър. Така е и при първите Асеневци, но след 1241 г. татарската „Златна орда“ руши властта на търновските царе и отслабва етническо ни присъствие на север от дунавската делта.

С притока на романоезично пастирско население, слизащо в равнините от Карпатите, картината постепенно се променя. Относителната тежест на местните българи намалява, но без да се стига до тяхното изчезване, напротив…

През 1359 г. „се ражда“ княжеството Молдова, което обхваща източната част на днешна Румъния (там са и неговите стари столици Сучава и Яш) и република Молдова. Както и в случая с Влашко, „пъпната връв“ на княжеството води към средновековна България. И от тогавашната книжнина, и от лексиката на румънския език (вкл. молдавския му вариант) се вижда, че в дунавските княжества българският е не само официален и богослужебен, но и масово говорим език.

Почти цялата система от титли и служби е наследена от Второто българско царство. Влашкият владетел носи титлата „велик воевода“, а онзи на Молдова най-често е наричан „господар“. Истината за природата да двете дунавски княжества е изяснена от български учени, вкл. в книги на проф. Тодор Балкански, проф. Николай Овчаров и д-р Тервел Попов.

Данни за присъствието на българско население в княжество Молдова са запазени в молдавските летописи, като съществуват и показателни езикови и археологически следи. Най-ярко се откроява един български „анклав“ по р. Сирет, в района на столицата Яш, но такива е имало и при Пятра Нямц, Васлуй и на други места.

Става дума за българи „от старо време“ – от времето на първите Асеневци, но и на цар Теодор Светослав (1300-1321), който временно възвръща българската власт в днешна Бесарабия. Десетилетия по-късно броят на българите нараства в резултат на преселнически вълни, породени от османските завоевания, особено в съседна Добруджа.

Интересен пример за запазването на българска аристокрация е личността на Стоян Прочелник. Според изследователката Ренате Мьоленкамп през първата четвърт на XV в. той е „…един от сеньорите на Молдова, които с наследствените си владения олицетворяват държавата заедно със самия владетел…“ Неговите потомци, приели родовото име Прочелници, владеят земи край Яш – там, където се е намирал и споменатият български „анклав“.

Със сигурност най-силно е българското културно и духовно влияние. Типичен случай е създаването на „Нямц“ – един от най-големите молдавски манастири, номиниран през 2019 г. за листата на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Негови основатели през 1392 г. са търновските монаси Софроний, Пимен и Силван. През ХV-ХVI век манастирът, подкрепян от молдавските владетели, е своеобразно продължение на Търновската книжовна школа.

Ярка е ролята на Григорий Цамблак, въпреки че пребиваването му в „Нямц“ е едва три години, от 1403 до 1406-а. Написаното от бележития търновски писател „Житие на св. Йоан Нови Белградски и Сучавски“ се смята за първата творба на молдавската литература! 

Сред най-значимите фигури в духовния, а и в политическия живот на Молдова е митрополит Дамян, неин духовен глава от 1437 до 1447 г. Българинът е ръкоположен от цариградския патриарх Йосиф II, извънбрачен син на цар Иван Шишман. Както бе показано от проф. Иван Тютюнджиев, Дамян е човек от „…килията и фамилията…“ на патриарха, т. е. негов ученик, но и царски родственик!

Митрополит Дамян води молдавската делегация на Фераро-Флорентинския събор (1437-1439 г.) – най-мащабния опит за обединяването на православната и католическата църква. Неговите заслуги за православието в Молдова са помнени векове по-късно, поради което големият интелектуалец княз Димитрий Кантемир (1674-1723) го смята за създател на молдавската църква! Твърдението е погрешно (Молдова има митрополит още от 1387 г.), но сполучливо отразява приноса на владиката българин за духовното развитие на княжеството. И с пълно право Дамян е канонизиран за светец.

Не по-малко значима е ролята на друг виден българин, отново митрополит на Молдова, какъвто през 1453-1478 г. е Теоктист. Монахът българин е по-млад събрат на Дамян. Той също участва в работата на Фераро-Флорентинския събор, и то като архидякон, близък с Марк Ефески – водачът на „непримиримите“ православни, несъгласни с прекомерните отстъпки в търсенето на компромис с католиците.

Теоктист отива в Молдова най-вероятно по покана на митрополит Дамян. Показателно е, че става игумен на манастира „Нямц“, с което поема „щафетата“ на българското влияние от неговите създатели и Григорий Цамблак. И съвсем не е изненадващо, че през 1453 г. именно Теоктист е ръкоположен за митрополит, като е начело на църквата в продължение на четвърт век до смъртта си (18 ноември 1478 г.).

Теоктист е съвременник и „духовен отец“ (това изрично е казано в една владетелска грамота) на Стефан Велики (1457-1504), най-изтъкнатият „господар“ на Молдова в цялата u история. Под влиянието на Теоктист именно Стефан Велики (на румънски Щефан чел Маре) след нашите средновековни царе е най-големият дарител на българския манастир „Св. Георги Зограф“ на Света гора Атонска!

Предвид яростната съпротива срещу османската експанзия, водена от Стефан, ролята на митрополита за сплотяването на обществото е твърде значима. Във времето на Теоктист са създадени редица обители, между които известният манастир „Путна“, осветен от него през 1470 г. Името на бележития българин присъства и в молдавското летописание. На свой ред Теоктист също е канонизиран от църквата и почитан като светец.

Както виждаме, през ХV в. Молдавската църква е управлявана от най-малко двама българи (от общо шестима митрополити), и то в продължение на тридесет и пет години – едни от най-тежките в историята на световното православие (включително заради гибелта на Византия с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г.), достатъчно трудни и за самата Молдова.

Нещата обаче не свършват дотук, защото и останалите четирима митрополити са свързани с българското културно и духовно влияние. През 1394 г., когато патриарх Евтимий е заточен от османските власти, именно молдавският митрополит Йеремия е определен от Вселенската патриаршия за временно управляващ диоцеза на Търновската патриаршия.

Дамян е наследен от митрополит Йоаким (1447-1453), бивш владика на Ахтопол. Митрополит Георги (1478-1501), наследникът на Теоктист и най-вероятно негов ученик, преди това е игумен на манастира „Нямц“. Възможно е и двамата да са от български произход, но дори и да са били от гръцки или молдавски, е ясно, че са тясно свързани с българската традиция.

Трайните връзки са съпроводени с пренасянето в Молдова на ръкописи, икони и християнски реликви, особено след гибелта на Българското царство. Най-голямото сакрално богатство за молдавските владетели са мощите на св. Параскева/Петка Търновска, дълбоко почитана от днешните ни румънски съседи.

Мощите на светицата, покровителка на българските царе и столичния Търновград, се пазят от векове в старата молдавска столица Яш. Те се озовават там през 1461 г. по волята на молдавския господар Василий Лупу, чийто българо-албански род е от Арбанаси!

Повече за култа към българската светица разказахме заедно с режисьора Константин Чакъров в документалния филм „Непознатите ни светини“ (БНТ, 2003 г.). Така или иначе, молдавската културна и духовна традиция е дълбоко свързана със средновековното българско наследство – историческа истина, която трябва да бъде много по-известна на хората в Румъния и Молдова, но и на самите нас.

Проф. Пламен Павлов – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук