Начало Култура.бг Навършват се 131 години от рождението на Чудомир

Навършват се 131 години от рождението на Чудомир

523
0

На днешния 25 март, на връх Благовещение отбелязваме131 години от рождението на именития и неповторим Димитър Чорбаджийски – Чудомир.

Заради извънредната ситуация, в която се намира общество ни, няма да можем да честваме, да отдадем почитта си по традиционния начин към тези уникални майстори на четката и перото – Чудомир и Мара Чорбаджийска.

Тази година се навършват два юбилея – 131-вата годишнина от рождението на Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир и 126 години от рождението на Мара Нонова – Чорбаджийска. И двамата родени напролет, през месеците февруари и март, с разлика от 5 години.

Първи, в село Турия, на 25 март 1890 година се ражда Димитър Чорбаджийски. Пет години след него, на 22 февруари 1895г., в град Марица, се ражда и Мара Нонова. Съдбата ги среща в Рисувалното училище и ги събира – докато смъртта ги раздели.

Времето минава, изтрива лица и събития, но и запечатва спомени за достойни личности, за народополезни дела…

Когато прекрачим прага на техния скромен дом, на тази казанлъшка светиня, лесно се пренасяме в един друг свят, съхранен и поддържан, благодарение на добрите грижи на всички – Община Казанлък, Фондация Чудомир, граждани, роднини, приятели и най-вече на екипите, работили през годините в Музея.

Рамо до рамо в този дом живеят и творят два самобитни таланта. Артистичната атмосфера се усеща навсякъде, тук все още витае творческият дух на неговите бележити обитатели, разказват днешните стопани на музей „Чудомир“.

На терасата, под смокинята, е обичал да рисува Чудомир. Във всекидневната Мара преподава уроци, подготвяйки деца за рисувалното училище в София. На втория етаж, в уютното си ателие, художничката рисува своите портрети, а в кабинета – Чудомир подрежда личната си библиотека, рисува и пише своите малки разкази.

Двамата са заедно и в добро, и в зло. Често смехът и закачката помагат да се преодолеят трудности и проблеми.

„Дето думат старите хора: то чушка, ако не люти, краставица, ако не горчи, жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”

Всеизвестна е продуктивността на Чудомир. Той е писател, художник, музеен и читалищен деятел, журналист, общественик… Уникалните му разкази се знаят от поколения българи, преведени са на много езици. Акварелите му, запечатали лицата на неговите „нашенци“, на модерни граждани и отрудени селяни, на весели компании, носят настроение и усмивки. Пейзажи, портрети, шаржове, весели рисунки –всички те показват безграничния талант на художника Чудомир.

Навършват се 130 години от рождението на Чудомир



Въпреки обичайно хапливия тон в творчеството му и в неговите изказвания, Чудомир е бил достойно оценен за времето си и многократно награждаван за своите заслуги – с ордени, медали, дипломи, като общественик и „въобщественик“, както сам определя себе си! Депутат е в Петото Народно събрание.

Съпругата му Мара Чорбаджийска е учител по рисуване, художник и творец, живяла щастливо „под сянката на дъба“, подкрепяйки го до последния му дъх, без да се усеща пренебрегната и недооценена.

Година след година, ние винаги ще се връщаме към делото и творчеството на Чудомир.

Той не бе обикновен хуморист и веселяк, а творец – дълбок и чувствителен, изстрадал всички „сенки и плевели“, които отричаше у човека. Когато си отива от този свят, българската литература и изкуство осиротяват. Но оставя след себе си неповторимо творчество и един пример за достойно изживян живот.



Днес, на рождения му ден, скланяме глава пред паметта на този бележит наш съгражданин, един от най-ярките представители на българската култура и разбираме, че отново ни е много нужен.

  • „Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.“
  • „Всички мъже обичат да разправят спомени за войните, защото тогава може най-много да лъжат в своя полза.“
  • „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
  • „Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.“
  • „Дорде открият таланта, заприлича на кранта.“
  • „Дори и котките се облизват, кога ги похвалят.“
  • „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
  • „Една мъка ще занеса със себе си на оня свят — не можах да разбера тук, на земята, кое е ново и кое старо изкуство.“
  • „Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.“
  • „За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.“
  • „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
  • „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
  • „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
  • „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
  • „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
  • „Кучето обича господаря си, а котката неговата къща.“
  • „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
  • „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
  • „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
  • „Не гребенът реши главата, а времето.“
  • „Никой не е по-силен от слабостите си.“
  • „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
  • „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
  • „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
  • „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
  • „Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.“
  • „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
  • „Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.“
  • „Той е добър човек за своето място, само че още не е изкопано.“
  • „Той повишава гласа си, вместо да засили доводите си.“
  • „Хуморът е двулик Янус, който с едното си лице се смее на плача на противоположното лице.“
  • „Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“
  • „Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си.“
  • „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“

desant.net; wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук