Неделя на св. Григорий Палама, втора от Великия пост
Неделно литургийно свето Евангелие
„След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали“ (Евангелие според Марк 2:1-12).
Тълкувание на неделното Евангелие в Неделя на св. Григорий Палама
Чудесни изцеления в Христовото име стават и днес, и винаги ще стават. Но какво казва Христос на излекувания? Вместо да постави диагноза, вместо да напише епикриза, Той простичко изрича: „Прощават ти се греховете!“ А книжниците, макар и враждебни, неволно изповядват: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“
Причината за болестта бил грехът. Какъв, Свещеното Писание не пояснява. Ала грехът в корените си е един и същ болест на духа. И причините за нея са едни и същи непослушание към Бога, отдалечаване от Неговата благодат, безверие и гордост.
Човешката логика е готова да заключи, че телесните страдания тогава идват като наказание, понякога твърде сурово. Мнозина даже бързат да обвинят Бога в жестокост и несправедливост.
Ала погледнато през вярата, более ли духът и тялото ще заболее. Защото просто такава е човешката същност духовно-телесна.
Нещо повече, за вярващия болестта е напомняне за греха и повик към покаяние. За всеки, който е избрал да бъде християнин, думите „излекуван си“ не стигат. Копнежът ни е най-вече да чуем онзи благ глас: „Чедо, прощават ти се греховете!“
Чудесното изцеление от свидетелството на св. евангелист Марк насочва вниманието ни не само към разказаното събитие, но и към изповядването на Христа като един от темелите на православната вяра.
„Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове.“ Сиреч, Синът Божи заради нашето спасение е станал Син Човечески. Или, според учението на св. отци, Божието Слово се въплъти и стана Човек. И оттук изцеление и опрощение, благодат и сродяване с Бога, спасение и вечен живот.
Колкото до чудото не е необходимо винаги да го очакваме, едва ли не да го изискваме от Бога. Понякога то става просто и незабележимо, присъства в ежедневието, съпътства ни в бита. А същината му невидимо се съдържа дълбоко във вярата.
Преп. Иларион и Стефан
Преподобният Иларион взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Следвайки разпнатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските страсти с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки много години в безмълвие. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан. Впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Азия, близо до Хелеспонт.
Той извършил много дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял силен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; подобно на пророк Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и обилно изпълвал с риба мрежите на рибарите при неуспешен лов.
Преподобни Иосиф Песнописец в осмата песен на канона, написан от него в чест на светеца, съобщава, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го нарича мъченик.
Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец, поругаващ се над светите икони, други смятат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия син Копроним, царували много преди Лъв Арменец, което изглежда по-близо до истината.
Той пострадал за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахондракон неочаквано нападнал Пеликитския манастир с войниците си по време на божествената служба. Той дръзко влязъл в църквата, а след това в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; после оковал четиридесет и двама избрани монаси в железни вериги. На някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и накрая запалил манастира заедно с църквата. А избраните четиридесет и двама отци изпратил на заточение из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една стара баня, ги предал на смърт. Предполагат, че по това време е пострадал и преподобния Иларион, игумен на споменатите отци.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски
Св. мчк Енравота-Боян, княз Български
При едно от многото свои нашествия във Византия, хан Крум взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог“. Но князът решително заявил:
– Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
– Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий Бончев
pravoslavieto.com; rodbg
