Начало Вяра.бг Лич­но Ста­лин избира кой храм в Моска да бъде даден на Българската...

Лич­но Ста­лин избира кой храм в Моска да бъде даден на Българската православна църква

453
0

Както в центъра на София има руска църква („Св. Николай“), така и в Москва съществува българска църква. Това е „Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” на Та­ган­ка. 

Тя е предоставена на Българската православна църква през 1948 г. и е един от най-древ­ни­те хра­мо­ве на рус­ка­та сто­ли­ца. Из­бо­рът точно той да бъде даден на българите е нап­ра­вен лич­но от Ста­лин. По то­зи на­чин той ис­кал да де­монс­т­ри­ра брат­с­ки­те от­но­ше­ния меж­ду две­те стра­ни и гри­жа­та на ко­му­нистическата пар­тия за цър­ков­ни­те де­ла.

Хра­мът „Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но” се на­ми­ра в цен­тъ­ра на рус­ка­та сто­ли­ца. Той пос­т­ро­ен през 1654 г. вър­ху ос­но­ви­те на по-ста­ра цър­к­ва. Камбанарията му е построена в средата на VIII в.  В началото на XIX в. е изградена каменната ограда, която съществува и до днес.

През 1812 г. Успенският храм е ограбен от войските на Наполеон. През 1836 г. той е възстановен и частично преустроен. 

Храмът през XIX в.

Иконостасът му е оформен в стила на XVII в. и на него са запазени много старинни икони от XVII-VIII в.

Любопитен факт е, че през годините на Съветската власт, независимо от гоненията на вярващите християни и използването на храмовете за складове и други цели, тази църква не е затворена и успява да съхрани автентичния си вид.  

Пре­да­ва­нето на хра­ма на Бъл­гар­с­ка­та православна цър­к­ва ста­ва на 17 юли 1948 г. По по­ръ­ка на то­га­ваш­ния рус­ки пат­ри­арх Алек­сий І цър­ков­но­то тър­жес­т­во е ог­ла­ве­но от Кру­тиц­ки­я и Ко­ло­мен­с­ки мит­ро­по­лит Ни­ко­лай, уп­рав­ля­ващ Мос­ков­с­ка епар­хия. Бъл­гар­с­ка­та цър­ков­на де­ле­га­ция е во­де­на от Ек­зарх Сте­фан.

За пръв пред­с­то­я­тел на Бъл­гар­с­ко­то под­во­рие е из­б­ран ар­хи­ман­д­рит Ме­то­дий, ек­зар­хийс­ки про­то­син­гел.

Към до­ку­мен­та за пре­дос­та­вя­не на хра­ма, Рус­ка­та цър­к­ва при­ла­га и спо­ра­зу­ме­ние за ус­ло­ви­я­та за не­го­во­то из­пол­з­ва­не. Спо­ред не­го той трябва да се об­с­луж­ва от кли­ри­ци на Рус­ка­та цър­к­ва, цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва съ­що са рус­на­ци. Бъл­гар­с­ки­ят пред­с­та­ви­тел е пред­с­то­я­тел на хра­ма-под­во­рие.

Ек­зарх Сте­фан из­п­ра­ща бла­го­дар­с­т­ве­но пис­мо­то до Рус­кия пат­ри­арх Алек­сий І, в ко­е­то от­бе­ляз­ва: „Тоя храм-под­во­рие да слу­жи за още по-го­ля­мо­то ук­реп­ва­не на бла­го­дат­ни­те връз­ки меж­ду на­ши­те брат­с­ки цър­к­ви”.

Ка­то пред­с­то­я­те­ли на църквата в Мос­к­ва слу­жат мно­го бъл­гар­с­ки ду­хов­ни­ци, ко­и­то след то­ва за­е­мат важ­ни ад­ми­нис­т­ра­тив­ни пос­то­ве в род­на­та ни цър­к­ва. След тях е и българският патриарх Максим, който в периода 1950 -1955 г. е архимандрит в руската столица. 

Няколко са светините, които се съхраняват в храма – иконата на св. Богородица „Троеручица“ от 1716 г.; частица от животворящето дърво на Кръста Господен; камък от Гроба Господен, част от жезъла на Мойсей и мощи на много светци. 

Иконата „Св. Богородица „Троеручица“ в храма

Към българската църква в руската столица е организирано неделно училище и социална служба. 

През 2015 г. архимандрит Теоктист, настоятел на храма, отбелязва, че „московските българи живеят основно в района ва улица „Красный маяк“, където сега се строи храм в памет на московския митрополит св. Киприан. За представителите на българската диаспора в Москва разстоянието до Таганка е доста голямо и малцина идват тук. По-голяма част от посетителите в църквата са руснаци. Апропо, в руската църква в София също се посещава от много българи.

Яна Славянска – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук