Начало История.бг Музеят, който пази „страстите“ на българските революционери

Музеят, който пази „страстите“ на българските революционери

362
0

Може ли един затвор да носи духа на надеждата, цената за свободата на другите и историята, която е част от нас? Отговорът е категорично „Да“, когато говорим за Затвора-музей във Велико Търново. Той е единственият у нас ориенталски затвор, построен през 1854 за нуждите на турската власт, а днес съхранява паметта на стотици български революционери, затворени в килиите му за кратко време, преди да бъдат отвеждани за процес в Русе или София. 
Дейците на българското националноосвободително движение през XIX век Филип Тотю, Захари Стоянов, воеводата Стефан Караджа, участниците в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Каблешков, Тодор Кирков са само част от „миналите“ през триетажната търновска сграда. На това място между 27 до 31 декември 1872 г. в отделна килия лежи и Васил Левски, преди да бъде отведен и обесен в София. Обстановката в килията, където е бил въдворен Левски, е автентично запазена.

Настоящата музейна експозиция е създадена през 2006 година, когато е възстановена възрожденската част на затвора, в приземието е пресъздадена зала за инквизиции и са изложени уреди за мъчения, описани са и най-често прилаганите изтезания.

На втория етаж са реставрирани три килии с автентична атмосфера на интериора, аксесоарите, пособията, използвани от затворниците, както и карцер с 5 килии-единочки, функционирали по времето на борбите за национално освобождение.
А кой е единственият български революционер, който успява да избяга от Търновския затвор, как се случва това?

Филип Тотю. Той е единственият български воевода и бунтовник, който успява да избяга от затвора (1858 г.). Направена е възстановка: капак, под който той е прокопал проход към стената и е успял да прехвърли високите каменни зидове.

Търново изиграва съществена роля в борбите за национално освобождение. Градът е старата българска столица и последната столица преди османското завоевание в края на 14 век. В душата и сърцето на българина Търново винаги е било вечната столица на България, затова първите опити за антиосманска съпротива се свързват именно с него.

Тук се създават революционните комитети и се разгръща вътрешната революционна организация. Оттук е Стефан Стамболов, който играе активна роля в национално-освободителните движения. По време на Руско-турската война щаб-квартирата на генерал Гурко е съсредоточена в едно село в Търновския регион. Старата столица Търново е свързана с историческата приемственост, с българската държавност. Не случайно тук се изковават законите на младото Княжество– казва доц. Светла Атанасова, главен уредник на отдел „История на България“ XV-XIX в. при РИМ-Велико Търново.

Весела Кръстева – bnr.bg; rodbg


ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук