Верди, „Трубадур“ Азучена-Бойка Косева
Бойка
Косева е родена на 10 април 1926 година. Баща ѝ Иван Денев е учител в
Осиково и през останалото време се занимава с тежка кърска работа, а
майка се е славела с големия си и красив глас.
Младата Бойка учи в
гимназията в град Попово. Живее на квартира у Тихомир Златев, който е
запален любител музикант и с охота участва във всички театрални
представления в читалището. По-късно Златев става актьор във Варненския
театър. Той е човекът, който вдъхновява Бойка да поеме по пътя на
изкуството. Тя учи цигулка при гимназиалния учител Христо Дюлгеров, но
желанието ѝ да пее е непреодолимо и скоро започва да посещава уроци по
вокално майсторство. Заедно с Хрисанд Бъчваров участва в ученически
концерти.
Баща ѝ не възразява срещу мечтата на дъщеря си да стане певица. Тя се свързва с Мати Пинкас, която я подготвя за приемните изпити в Софийската музикална гимназия. Записана е в класа на Ана Тодорова. Бойка преживява трудните военни години в София. Баща ѝ изнемогва в старанието си да изучи момичето и често се шегува с думите: „Аз уча дъщеря си да пее, ама сам скоро ще проплача. Парите не стигат до никъде…“
Нищо
не е в състояние да изплаши Бойка Косева нито сега, нито по-късно в
студентските години когато музиката е по-близо от всякога.
Докато учи в Музикалната академия тя работи в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи.
1961
е годината на нейния дебют. На сцената на Варненска опера тя изпълнява
ролята на Майката на Марженка в „Продадена невеста“ на Сметана. Ролята е
малка и участието ѝ сякаш остава незабелязно, но тя е щастлива –
преодоляла е страха си и очаква следващия трепет от предстоящ спектакъл.
Той не закъснява! В „Янините девет братя“ на Любомир Пипков тя отново
се превъплъщава в Майката. Желанието за работа и растящия ентусиазъм я
подтикват да се яви на конкурс в Софийската народна опера, след който е
приета в солистичния състав на театъра. Следват Десислава в „Боянският
майстор“, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Берта в „Севилския бръснар“, Фрося
в „Семьон Котко“, Азучена в „Трубадур“, Еболи в „Дон Карлос“, Ортруд в
„Лоенгрин“, Фенена в „Набуко“.
Дори и след най-големите си успехи Косева търси начини да направи интерпретациите си по-пълнокръвни и да добавя още и още нюанси в актьорската и вокалната си работа. „Не съм отскоро на сцената, а в началото на всяка роля имам чувството, че оперната сцена е някъде нависоко, до нея има много и стръмни стъпала…“
