Павел Миков Панов е български офицер (полковник). Командир на 36-и пехотен козлодуйски полк през Втората световна война. Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна заслуга“. Убит през 1945 г. от така наречения „Народен съд“, противоконституционен орган на комунистическия режим установен в България след преврата от 1944 г.
Павел Панов е роден в Галово, Врачанска област на 25 октомври 1895 година. През 1917 година завършва 38-и випуск на Военното училище в София.
Павел Панов като подпоручик в официалния албум на 38-и випуск на Военното училище в София (1917)
Първа световна война (1915 – 1918)
Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51-ви пехотен резервен полк с командир полковник Иван Жабински, част от 6-а пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия с командири генерал-майор Климент Бояджиев, а по-късно и генерал-майор Димитър Гешов. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Леринска операция, Битолско настъпление. Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден „За храброст“ – 1915 – 1918 и три ордена „За военна заслуга“.
Павел Панов като капитан в официалния албум на 49-и Витошки випуск на Военното училище в София (1928)
Втора световна война (1941 – 1945)
Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36-и пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29-а пехотна дивизия към 1-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2-ра пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена „За храброст“, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.
На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения „Народен съд“. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена. На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията.
На 11 септември 1999 г. името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“, който се намира в центъра на София, пред Националния дворец на културата.
През 1942 по идея на полковник Павел Панов село Осман факъ (Добричка община) е преименувано на Козлодуйци, в чест на загиналите войници от 36-и пехотен козлодуйски полк в Добричката епопея, по време на Първата световна война.
В 36-и пехотен козлодуйски полк полковник Павел Панов е бил командир на големия български композитор Дико Илиев – автор на много хора̀ и маршове, между които легендарните „Дунавско хоро“, „Дайчово хоро“, „Ганкино“, правото хоро „Александрийка“, дайчовото хоро „Лудо младо“, „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Варненско хоро“, „Оряховска идилия“, „Селски празник“, „Добруджанско право хоро“, пайдушкото хоро „Народна душа“, „Искърско хоро“, „Букьовско“, „Наша гордост“ и много други. През Втората световна война полковник Павел Панов назначава Дико Илиев като щабс-тръбач на полка.
wikipedia.org; rodbg
