В Асеновград вече приключи ремонтът на настилката на емблематичния за
града „Пешеходен мост“. Съоръжението свързва страните на някогашна
Станимака от двата края на реката в едно общо цяло.

Във връзка с извършващия се ремонт, община Асеновград представя историята му за това, кога и как е било построено.
„Пешеходният мост“ на Асеновград е бил изграден още през 1935 г. при
кмета Христо Драголов. Тогава той е бил със зидани устои, бетонни греди,
дървени парапети и конструкция.

Момент от строежа на моста, 1935-1936 г.
През 1942 г., по време на кметуването на арх. Матей Матеев, се изливат
стоманобетонна плоча и зидани парапети. Направена е и настилка от мита
бучарда. През 1967 г. парапетите са облицовани с мраморни плочи. През
2011 г. мостът е съборен и построен отново, като е бил и леко разширен.
За мостовите съоръжения на Асеновград разказва и Николай Хайтов в
произведението си „Мостовете на града“. Колкото повече се развивала
градската среда, толкова по-голямо значение са придобивали те.
Най-старият от мостовете се казва „Кимера”, разказва Хайтов. Бил е
каменен и се е намирал на мястото, където сега водите на ВЕЦ „Асеница”
се вливат в реката. При голямата вода през 1885 г. е завлечен, но дълго е
стърчало подир това едното му крило, докато и то било напълно разрушено
от следващите наводнения. Той бил от типа на бачковския каменен мост,
пригоден за пешеходци и коли.
По-нагоре (на юг) от „Кимера” имало един друг мост за пешеходци, наречен
„Кокона кюпрюсю”, защото по него минавали градските кокони, когато се
връщали от хамама. Той е бил дървен и с перила. Бил е завлечен при
наводнението през 1895 г. Неговите дъски и трески заприщили сводовете на
стоящия по-надолу „Кимер”, та предизвикали и неговото завличане.
Според данните, е имало и трети мост – „Конашката кюприя”, който се
намирал точно срещу стария турски конак, „хапсаната” (затвора), пригоден
само за пешеходци. Той също „загинал“. По-късно бил заместен с дървен, а
дървеният – с циментов мост, който е на същото място, където е била
„Конашката кюприя”. След това, е бил построен и един дървен мост –
засмолен, за да не гние. Заради материалът, от който е бил направен, той
носил името „Черният мост”. Неговата роля била да замести завлечените
„Кокона кюпрюсю” и „Кимера”.
Местните власти по онова време не се отказвали от правенето на мостове,
въпреки всички съборени от водата до онзи момент. Последвало
изграждането и на коларски дървен мост. Той бил построен срещу стария
Чинар – при ръководството на „кмета Павля, поради което се наричал
„Павлювият мост”. Пригоден бил „за колари и пешаци, но и него сполетяла
съдбата на всички предишни“, пише в книгата си Николай Хайтов.
Междувременно, през 1898 г., след 5-годишни подготовки и препирни,
общината намерила сили да направи с „вносни релси” сегашният „Железен
мост”. И до днес той устоява на наводнителните пристъпи на река Чая и
заедно с другите два циментови моста осигуряват връзката между двете
части на Асеновград.

desant.net; rodbg