Начало История.бг 96 години от деня, в който църквата „Света Неделя“ стана гробница

96 години от деня, в който църквата „Света Неделя“ стана гробница

29
0

“Един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря”. Тази история започва със силен звук, след който следва дълга напрегната тишина – като в стопкадър, както го описва във вестник “Пряпорец” Владимир Такев – един от оцелелите при атентата в църквата “Света Неделя”.

Църквата след атентата

Малко преди 15:20 часа

16 април 1925 г. Минава 3 часа следобед на Велики четвъртък. Храмът вече е пълен с хора, дошли да се простят с генерал Константин Георгиев. Той е убит два дни по-рано, докато отива на литургия в църквата “Св. Седмочисленици”, хванал осемгодишната си внучка за ръка.

На опелото присъства голяма част от военния и политическия елит на страната, жени, деца и видни общественици. Два дни преди Велики четвъртък в прохода Арабаконак опит за покушение е извършен и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници. Царят закъснява за поклонението пред генерал Константин Георгиев в “Света Неделя” заради друго погребение.

Клисарят премества ковчега по-напред под купола и много от хората се изместват към него. След това, точно в 15:20 часа се чува тътенът. „Света Неделя“ се превръща в „жива гробница, с парчета от икони, разхвърляни шапки, окървавени глави“, както разказва след случилото се пожарният командир Юрий Захарчук – емигрант от Украйна, установил се в България. Жертвите са над 150, а техният брой бързо нараства, когато в часовете след случилото се много умират от раните си.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-а капитани, 3 депутати (д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев.

Отломките в църквата след атентата
Отломките в църквата след атентата

Атентатът е един от най-кървавите в европейската история към онова време, а до Локърби и ерата на самолетните атентати – най-кървавият в света. Извършен е от паравоенната структура на Българската комунистическа партия. Целта е да се създаде смут, който да позволи блокиране на държавата за няколко дни – условия, подходящи за по-лесно завземане на властта.

Пътят към властта, осеян с кръв

Днес църквата е възстановена и изглежда по-различно. Една паметна плоча на гърба й телеграфно съобщава за случилото се.

Плоча в памет на жертвите, поставена на стената на църквата

След като БКП е поставена извън закона заради септемврийското въстание, партията не сменя своя курс към въоръжена борба и към организиране на просъветски преврат, чиято цел е създаване на съветска република. “С този атентат искат в страната да настане пълен блокаж и това да се използва по-лесно от организиране на въстание и за завземане на властта”.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря на църквата Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици на тавана в църквата са внесени 25 кг експлозив. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров, успяват да избягат в Съветския съюз.

Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.

Църквата "Света Неделя" в наши дни
Църквата „Света Неделя“ в наши дни

“По времето на комунистическия режим комунистическата партия не успя да отрече това, че атентатът е дело на нейни кадри, но се задаваше една митологема, една опорна точка, че това е дело на едни отчаяни хора и че партията няма нищо общо”, коментира доцент Живков.

Обвинени са 10 души, някои от които вече мъртви по време на делото. Всички са осъдени, а на 27 май в покрайнините на София от дървени греди са издигнати три бесилки. Под всяка от тях по една маса, а над масата столче. Така са обесени Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев.

Ивайло Везенков – svobodnaevropa.bg; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук