Начало История.бг „Да каже нявга народът“ разбулва мистерии около смъртта и любовта на Христо...

„Да каже нявга народът“ разбулва мистерии около смъртта и любовта на Христо Ботев

23
0

Знаем  ли всичко за нашите национални герои, за тези, пред чиито ликове благоговеем и чиито имена ни изпълват със святост и респект, които са недостижими идеали, особено в днешното противоречиво време на девалвирали ценности? Какво научихме за Ботев, 145 години след неговата трагична гибел? Сякаш само на 2 юни  масово ние, българите се сещаме за него – да качим портрета му или стих в социалните мрежи.

Книгата на Бойко Беленски „Да каже нявга народът“ излиза в момент, когато „геополитическите полюси“ в света се разместват под въздействието на медицинска и политическа пандемия, когато много общочовешки ценности са подложени на съмнение.

Когато класическите национални доктрини и идеали вече са изчерпани, демодирани и останали в историята, а заедно с тях сякаш възвишени черти от човешкия характер потъват в забвение.

Книгата „Да каже нявга народът…“ е оказва своеобразен поклон към Ботев, и още един щрих към съхранението на националната ни памет като древна нация.

Написана от журналист и доктор по история, дългогодишен изследовател и вдъхновен родолюбец, тя е изключително въздействащо четиво.

В новия роман за Ботев, след век и половина научни спорове , градски легенди и различни исторически  тези и тълкувания, Беленски отговоря категорично на въпроси, които нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България.

От вражески куршум или от изстрел на близък съратник загива Ботев? В челото ли е прострелян или в тялото? Къде е заровена отрязаната от неговите другари- поборници глава, така, че да бъде грижливо скрита от неверниците, за да не я поругаят.

Само от пламенна любов ли се жени гениалният млад поет и революционер за Венета – племенницата на владиката Панарет Рашев, след първото й несполучливо венчило за търновския сарафин, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела?

Сърдечно приятелство и въодушевление или остра вражда, и съревноваване  съпътстват отношенията му с Любен Каравелов – един от лидерите на поборници, войводи и хъшове  в емиграция? Купен ли е ръководителят на комитета от сръбското правителство?

Бойко Беленски живо и пластично ни представя един много релефен и земен образ на гениалния поет и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но в никакъв случай не е демитологизиран. Писателят подхожда отговорно към почти „каноничния“ българин, обезсмъртен  в националната памет чрез  своя талант и саможертва

Младият и образован калоферец е представен като страстна натура, на която нищо човешко не й е чуждо, с полярен характер, с огнен темперамент. Но буйната младост и кипналата кръв на младия поет и публицист е  съчетана с преждевременната мъдрост, и съзряване под влиянието на исторически събития, които разтърсват Балканите и Европа в края на XIX век. Роден бунтар, с остър език и огнен темперамент, който не търпи насилие, диктат и началство, който не прави компромис и воюва за убежденията си със сърце, душа, кръв, и дори сълзи.

Прочитайки романа, читателят ще научи неподозирани факти и ще получи доста правдива представа за онези бурни времена, за трескавия кипеж в подготовката на национално- освободителните борби във Влашко, за последните години на Христо Ботев в емиграция, когато окончателно се формират мирогледа, идеалите му и най- високия връх в ценностната му скала – мечтата по освободеното Отечество. В романа оживяват „триизмерни“ и образите на Левски, на руският нихилист и революционер Сергей Нечаев, на Любен Каравелов, на избраницата на сърцето му Венета, на Садък паша, Никола Обретенов, войводите Панайот Хитов,  Филип Тотю и др…

Битието на хъшовете в емиграция Беленски пресъздава релефно и плътно, с цялата полярност  на падения и възходи – материални,  и етични, всички пререкания, възторзи и подлости, които съпътстват революционните завери и копнежа по мечтаното освобождение на Отечеството.

Като древногръцка драма звучат последните страници от романа, където Беленски в детайли пресъздава трагичните сражения на Милин камък и под връх Вола, където Ботев е убит и намира безсмъртието си. Бунтовният ентусиазъм и опиянение от святата кауза се редуват  с  тежките разочарования, и горестни мисли у четниците, прозрели, че ще падат курбан за имагинерна кауза.

С дълбок психологизъм е разкрита и душевната драма, която върви часове преди смъртта на напетия войвода и финалното прозрение, „че това е краят и че единственото, което му остава е честта, достойнството доблестно да посрещне смъртта и да не се посрами“. Кървавите боеве на четата срещу черкезите и редовната турска войска във Врачанския Балкан са възвеличени и сравнени с героизма на 300-та спартанци в битката при Термопилите.

Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първия триизмерен образ на Ботев нарисуван от режисьора Георги Врабчев.

Тя е  въздействащо и патриотично  четиво, което заема достойно място в съвременната ни литература и може да вдъхновява и възпитава младите поколения. За разлика от  книжките – еднодневки или булевардни четива, издадени с една цел – да гонят бързи печалби, и наводнили родния пазар, романът „Да каже нявга народът“ е творчески литературен продукт, с непреходно значение, който всеки мислещ  българин е добре да добави към селекцията  в домашната си библиотека. Книгата е достойно четиво за фонда на музеи, библиотеки и читалища не само у нас, но и за българските общности в чужбина.

Написването на романа отнема 10 месеца на Беленски, като той е завършен на 2 юни м.г. , а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем  наскоро. Авторът на 30 книги вече има опит в сътворяването на исторически романи – за Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че е ползвал богатата библиотека на проф. Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. „Той разполага с уникална библиотека с богат фактологичен материал, въпрос на организация и на талант е самото с писането“, споделя Беленски. Той не крие, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев и Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в художествено отношение в нашата литература! Докато Раковски безлико умира от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която сам се е стремял…“

Романът е достойно четиво  за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти хуманитаристи. С  помощта на този роман, подрастващите не само, ще запълнят празнините от знания за Ботев и онова бурно и величаво време на национално-освободителни борби, но и биха намерили  основа за вдъхновение. Той е порив към каузи и идеали в съвременния свят на нови предизвикателства.

desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук