Чудотворната икона на Божията Майка – нар.Златна ябълка се пази в храма в кв.Горни Воден на Асеновград
Днес е Акатистова събота Чудотворна икона “Златна Ябълка”. Чудотворната икона на Божията Майка – нар.Златна ябълка, се пази в храма в кв.Горни Воден на Асеновград и води началото си от XVII в. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник „Златна ябълка“. Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: „В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена , която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката, с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.“
Житие на св. свещеномъченик Симеон, епископ Персийски
През ІV век срещу християните в Персий било предприето жестоко гонение. Персийският цар Сапор ги подозирал в държавна измяна. Той бил във враждебни отношения с византийския император. Езическите жреци и юдеите в Персия поддържани подозрението на царя и го уверявали, че Ктезифонският епископ Симеон съобщава на гърците всичко, що става в Персия. Сапор започнал жестоко да притеснява християните. Той ги облагал с тежки данъци, ограбвал и събарял християнските храмове. Веднъж заповядал да доведат при него епископ Симеона, човек благочестив и уважаван и от езичниците за високите му добродетели. Двама свещеници – Авделай и Ананий – придружавали епископа.
Сапор започнал да убеждава Симеона да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал голяма награда, ако изпълни волята му, а в случай на непослушание заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон не само отказал да изпълни волята на царя, но му не засвидетелствал и дължимата почит. Разгневен от това, Сапор запитал епископа:
– Защо ти не ми се покланяш, както ми се покланяше досега?
– По-рано на съм довеждан при тебе така, както съм доведен сега. Тогава ти се покланях и ти отдавах подобаваща чест на царското ти достойнство. Но сега, понеже ме задължаваш да се отрека от мой Бога и да отстъпя от вярата си, аз не мога да ти се поклоня, защото ти си враг на моя Бог – отговорил спокойно епископът.
Този отговор разгневил много Сапора и той заповядал да отведат Симеона в тъмница. Когато излизал от двореца, епископът срещнал бившия учител и възпитател на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад де поклонил почтително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, променил вярата си, за да угоди на царя, епископът не отговорил на поздрава и поклона му, а започнал да го изобличава затова, че отстъпил вярата си. Устазад дълбоко се разкаял и горко заплакал.
– Как ще се явя пред моя Господ, от Когото се отрекох? – нареждал той. – Ето, и Симеон обърна от мене лицето си; той се гнуси от моето отстъпничество. А как ще погледне на мене моят Създател?
Старецът безутешно скърбял.
Като узнал за това, Сапор повикал при себе си обичния си учител и го запитал за причината на неговата скръб.
– Да не си преживял нещо неприятно в моя дворец?
– Не съм преживял нищо неприятно в царския ти дом – отговорил Устазад, – но по-добре щеше да бъде за мен да претърпя най-големите беди и скърби, отколкото да чувствам това, което сега къса сърцето ми. Защо не умрях преди да се отрека от Бога, Създателя на всички твари, и да се поклоня на Неговото създание? В желанието си да ти угодя аз лицемерех пред тебе. Затова аз заслужавам наказание по две причини: първо – загдето отстъпих от моя Бог и второ, че дълго време те лъгах. Но кълна се пред Бога, Създателя на небето и земята, че вече няма да извърша такъв грях. Вече няма да преклоня колената си пред слънцето, което е Божие съдание, но ще се покланям на самия Създател вовеки.
Като чул тези думи, Сапор се учудил от неочакваната промяна у своя учител и още повече се разгневил срещу християните. Той ту молел стареца да не унижава езическите божества, да не безчести себе си и да не наскърбява царския дом, ту го заплашвал с наказания, ако не се вразуми. Устазад обаче останал непоколебим и твърдо изповядал и проповядвал името Христово. Не дали резултат нито молбите, нито заплахите. Най-после Сапор осъдил на смърт своя учител и възпитател.
Преди смъртта си Устазад извикал един свой приятел и го помолил да каже на Сапора от негово име следното:
– Помни, че от младини аз служех на твоя баща, а после и на тебе. Не говоря за всички мои услуги, защото те ти са известни. Сега те моля за една милост. Заповядай да се разгласи пред всички защо умирам аз. Нека управниците и народът знаят, че аз съм осъден на смърт не за някакво престъпление, но затова, че съм християнин и не се отричам от своя Бог.
Царят изпълнил молбата на Устазад. Той смятал, че като видят, че не е пощаден и престарелият му възпитател, всички ще се изплашат. Устазад пък искал по този начин да ободри християните, които скърбели за неговото отричане от Бога и да им вдъхне повече мъжество и твърдост. Присъдата била изпълнена. Отсекли с меч главата на Устазад и обявили пред целия народ, че той е наказан за изповядване на християнската вяра.
Епископ Симеон, който бил още в тъмницата заедно с много свещеници и християни, научил за смъртта му. Всички се зарадвали и благодарили на Бога, Който повикал грешника към покаяние и го удостоил с мъченически венец.
Скоро след това епископ Симеон отново бил повикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята вяра. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да употреби крайни мерки. Той заповядал всички християни, които се намират в затвора, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните страдания на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата около сто християни и ги закарали на определеното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на епископ Симеона, а него да убият последен. Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към осъдените на смърт християни и високо извикал:
– Ако някой от вас иска да остане жив, нека се поклони на слънцито и ще бъде освободен.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият вечен живот. Те изслушали благоговейно съветите на светие епископ Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за вечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-после и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от осъдените свещеници проявил известно колебание и страх. Тогава един царски чиновник, който присъствал там, извикал:
– Не бой се, старче, затвори очите си, бъди мъжествен и скоро ще видиш божествена светлина.
Езичниците разбрали, че този чиновник е християнин. Той бил хванат и отведен при царя, пред когото изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна смърт. Заедно с него била умъртвена и дъщеря му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата държава. Но той скоро се убедил, че направил грешка. Неговата заповад не изплашила християните. Историците разказват, че те на тълпи отивали при съдиите, без страх изповядвали своята вяра и готовността си да умрат за Христа. Една година след смъртта на епископ Симеон, на Разпети петък, а след това и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа смърт. Между тях се намирал един любимец на царя, Азат. Царят съжалявал за него и искал да го спаси, но не могъл да направи изключение, и Азат бил убит. След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват само епископите и свещениците, а обикновените хрлистияни да не се преследват. След известно време обаче гонението било възобновено със страшна сила. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение срещу християните. Тези гонения продължили около двадесет години.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Житие на светия наш отец Акакий, епископ Мелитински
Светият Божий угодник Акакий бил роден в арменския град Мелитина и произхождал от благочестиви и богобоязливи родители, които, като нямали деца, с молитва и пост си изпросили от Бога този благословен плод. Родителите възпитали сина си на книжните науки и го отвели при епископа на този град; дали го на служба Богу, защото така били обещали, когато молели от Бога дете за себе си.
Епископ на град Мелитина тогава бил блаженият Отрий. Това бил същият епископ, който на Втория Вселенски събор на светите отци, свикан по времето на царуването на Теодосий Велики, срещу духобореца Македоний, сред сто и петдесетте отци бил особено силен защитник на благочестието. Заедно със свети Григорий Богослов и с другите ревнители и защитници на православието той твърдо го защитавал и се борел срещу ересите. На този благочестив мъж, свети Отрий, бил поверен от родителите блаженият отрок Акакий.
Светият епископ Отрий, като предвидял у момчето божествената благодат, го поставил сред църковните клирици. Акакий израствал от сила в сила, като преуспявал в добродетелите, ревностно изпълнявайки църковните трудове, усъвършенствал се в добродетелите и светостта, като се стараел да бъде полезен на всеки. При него се учил и преподобният Евтимий Велики, когато бил малък. Свети Акакий бил учител не само на децата, но и на възрастните, като всички назидавал и с думи, и с примера на своя добродетелен живот, особено когато достигнал свещенически сан и бил задължен да се грижи за спасението на поверените му човешки души. Като избран съсъд на Светия Дух, той бил въздигнат в архиерейски сан, като напълно достоен за това. Когато свети Отрий, Митилинският епископ, преминал от този живот при Господа, на неговото място единогласно от всички бил избран блаженият Акакий и по чин възведен на светителския престол, като горяща свещ, поставена на златен свещник за просвещение на цялата вселена. Този епископ така угодил на Бога и бил толкова велик в светостта си, че се удостоил с дара на чудотворството.
Веднъж се случила дълга засуха, поради което се очаквал страшен глад. Целият народ бил в голяма скръб. Христовият светител заедно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала извън града, и там умолявал Христовия мъченик заедно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, за да се насити изсъхналата земя. След това той поставил недалеч от църквата на издигнато и открито място жертвеник и Божествен престол и започнал тук да извършва безкръвната жертва, като със сълзи се молел на Господа. При това преподобният не разтворил виното в светата Чаша с вода, както това се прави обикновено, но устремил ума си към Бога и усърдно се молел Самият Бог да изпрати свише вода и с тази дъждовна вода да разтвори виното в Чашата и заедно с това да напои и изсъхналата земя. И молитвата на светеца била тъй силна и действена, че веднага завалял силен дъжд, който не само разтворил виното в Чашата, но достатъчно наситил и земята. Скръбта на всички хора, които били там, се превърнала в радост, и всички прославили и благодарили на Бога. През тази година имало изобилна реколта от плодове по молитвите на Божия угодник Акакий.
В тази страна имало и една пълноводна река, която много често излизала от бреговете си и наводнявала околните селища. Веднъж реката така необичайно се разляла, че дори големите сгради, недалеч от нея, били съвсем наводнени, а някои били разрушени; с всеки час реката се разливала все повече и заплашвала да потопи множество околни жилища. Тогава Христовият светител Акакий като видял колко много страдат хората от това наводнение, се приближил към реката и като се помолил на Бога, положил недалеч от брега камък, като забранил на реката да преминава зад сложения от него предел. Реката влязла в бреговете си; и въпреки че водата в нея значително се увеличила, не излизала по-далече от онзи камък, с който светителят като с някое препятствие я заключил в нейните брегове.
Недалеч от града свети Акакий имал дом, където живеел, преди да приеме епископския сан. Когато встъпил на светителския престол, превърнал своя дом в болница и убежище за бедните. Светителят често посещавал своята болница, като носел нужното за болните и самичък им прислужвал.
Веднъж, като отишъл при болните по жътва, попитал ги дали си имат всичко и дали нещо не им липсва. Те отвърнали, че всичко при тях е в изобилие и само едно ги мъчи – множеството мухи, които им причиняват големи страдания, като кацат по раните им и ги хапят. Светецът веднага се помолил на Бога, прогонил с молитвата си мухите и им заповядал никога повече да не се появяват тука. И така било до самата кончина на Божия угодник: оттогава в този дом не се виждала нито една муха. Такова чудо извършил този дивен мъж чрез Божията благодат.
По същия начин заповядал на жабите, които крякали в езерото и дразнели болните, да замлъкнат. След известно време се съжалил над жабите и ги освободил от мълчанието, само че не изцяло. Защото им разрешил да издават своите крякания тихо, а не така силно, както по-рано.
В едно безводно място светителят направил от сух камък да потече извор на студена вода и напоил жадните; и с много други чудни дела удивил света този велик чудотворец.
Свети Акакий присъствал и на Третия Вселенски събор, който бил свикан в град Ефес през царуването на император Теодосий Младши. Там заедно с Кирил, александрийския патриарх, и с другите свети отци, Акакий свалил нечестивия Несторий, патриарх цариградски, който хулел Пречистата Дева Богородица, и го предал на анатема. Свети Акакий бил любим и възхваляван от всички свети отци и се ползвал с уважението на самия император.
Като управлявал мирно Христовата Църква дълго време и извършил много чудеса, свети Акакий заминал мирно при Господа. Неговото честно тяло било погребано редом с тялото на свети мъченик Полиевкт. С него той предстои сега пред Господа и заедно с лика на останалите светии прославя Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, славен от цялата твар во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
blagoevgrad.utre.bg; pravoslavieto.com; rodbg
