Доцент д-р Кирил Стаев Бакърджиев е роден на 20 април 1918 г. в беломорското село Доганхисар, днес в пределите на Република Гърция, напомня инициативата „С достойнство и вяра“. През 1923 г. семейството му е принудено да напусне родния си край заради започналите гонения срещу българското население от страна на гръцките власти. Настаняват се в Хасково. Въпреки трудния живот, той успява да завърши духовна семинария, а по-късно и „Ветеринарна медицина“ в Софийския университет.
Веднага след това започва да работи в секционния център на БНА в Кърджали. Във военната йерархия достига до чин полковник. През 1953 г. излиза постановление на МС за укрепване на селското стопанство. Тогава се премества в Хасково и работи като ветеринарен лекар. Става директор на Ветеринарномедицинския център в града. Превръща практическите си наблюдения в научни разработки. Защитава степените младши и старши научен сътрудник, за да достигне до докторската си дисертация и да се превърне в първия доктор на ветеринарномедицинските науки в Южна България.
Той е един от хилядите българи, преживели живота на бежанеца и носещи в сърцето си свидния спомен за родната Тракия. Приема като мисия съхранението и предаването на много хора на истината за Тракийския въпрос – тема, която е била табу за науката, литературата и учебниците с десетилетия. И днес в Хасково живеят негови роднини.
В продължение на 60 години проучва историята, географията, етнологията и народното творчество на родния си Доганхисар, отделя много време и влага много енергия, за да изгради надежден щит против избледняването на спомена. Дълги години е в ръководството на тракийската организация. Има принос за изграждането на Тракийския дом и паметника на Капитан Петко войвода в Хасково. Най-съществената част от неговата мисия обаче представлява събирателската му дейност – с касетофон в ръка влиза в почти всеки тракийски дом, за да запише личните спомени на стотици хора. Въпреки че днес те не са живи, техните потомци разполагат с разказите им, благодарение на него. Тези съхранени думи представляват исторически доказателства за това, което се е случило в Беломорска Тракия през 1913 г. и в периода между 1920 и 1925 г. Играят роля и за неговите исторически изследвания. Богатата му изследователска дейност намира израз в книгите „Родното село на Капитан Петко войвода“, „Република Доганхисар-Градец: Защита и разгром“ и „Република Доганхисар-Градец: По чужди земи и брегове“.
На 01.06.2018 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.
marica.bg; rodbg
