Начало История.бг На 22 април 1915 г. е застрелян Пиринския орел, Яне...

На 22 април 1915 г. е застрелян Пиринския орел, Яне Сандански

383
0

Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на XIX и началото на XX век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, сред най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.

Известен е като Пиринския орел, Пиринския цар, Сандан паша, Старика. Сандански е също български масон.

Сандански е убеден републиканец и твърд привърженик на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение. Той не подкрепя решаването на Македонския въпрос чрез присъединяването на областта към Княжество България. Според него Македония трябва да се обособи като автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея. Той стои зад идеята за Балканска федерация, която да замести Османската империя след разпадането ѝ, като включи и останалите балкански страни, след като те приемат републиканска форма на управление. Сандански приема, че когато България стане република, те заедно с Македония ще са част от бъдещата Балканска федерация и това ще бъде формата за тяхното обединение. Това негово схващане се тълкува от македонската историография като израз на национален, а не на политически сепаратизъм. Самият Сандански, обаче се самоопределя само и единствено като българин. Същевременно лансира марксистки идеи и под тяхно влияние издига лозунга за интернационалния и класовия характер на борбата, която трябва да се води и полага усилия да скъса всякакви връзки на организацията с България. След разцеплението от 1908 година приема тезите на отоманизма и се стреми да превърне своето крило от ВМОРО от революционна в културно-просветна организация. Не е за пренебрегване и отказът му поднови въоръжената борба срещу младотурците след 1909 г.

Приблизителна характеристика за възгледите му дава подписаното от него възвание до жителите на населения през 1904 година с гърци Мелник:

Преди вие считахте, че борбата ни за решаване на Македоно-одринския въпрос е борба за решаване на българския въпрос… Борбата, която водим ние сега вие смятате за борба за господство на българската народност над другите народности, които живеят с нас… Нека забравим отсега нататък кой е българин, кой е грък, кой е сърбин и кой е влах, но да помним, че всички ние сме безправни роби!… Елате заедно да посеем семената на революцията!

Същите идеи прозират и от речта му, държана на 17 юли 1908 г. в Неврокоп след Младотурската революция:

Според него при решаване на Македонския въпрос следва да се има предвид следното:

Ей ти, нещастни народе! Ти, който си тъпчен от 500 години насам под краката на тиранията, а днес добрите синове на отечеството я премахнаха и създадоха щастие в живота на всекиго, което щастие не ще има край. Вий днес живеете под знамето на равенството, братството и свободата. Ей братя! Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем… Да викнем всички с един глас „Долу Султана! Да живее народът! Да живее отечеството! Долу тиранията!

Само когато сме достатъчно силни, може да се решава за въстание. А онези, върховистите, постъпват инак. Казват ни, вие ставайте, оттам иде Русия, оттук иде България и пр. Обяснявахме им, че тоя въпрос не е български, а европейски, и че България и да иска да го решава сама, не може. Ние трябва да го поставим на международна почва… Върховизмът е най-типичен случай за безсмислено раздвояване на българската енергия. Той е първото политическо прегрешение измежду тези, които крайно лошо се отразиха върху съдбата на Македония, а и върху съдбата на България!

За съдбата на Македония и нейното освобождение, той смята: Работата не е толкова проста, както ви разправят върховистите. Великата Русия дори не успя да обедини българския народ… По-добре е да искаме Македония да си остане цела и да получи поне автономия, отколкото на България да се падне едно парче, а другите части да ги вземат сърби и гърци. Да не искаме рогове, защото може да си загубим и ушите .

Убийство

Яне Сандански се е върнал в Роженския манастир от село Враня, където го чакали неговите телохранители Тома Радовски и Лазар Кунгалов. След 2 седмици той получил 2 телеграми от Петрич и Неврокоп, в тях го молели да отиде във връзка с разрешаването на някакъв въпрос. Те били изпратени от неговите врагове и в двата маршрута го очаквали засади. Кунгалов приготвил свинско печено за из пътя. Когато тръгнали кобилата Мица започнала да цвили и заднешком се върнала през портите на манастира. Тя упорито отказвала да помръдне а била много послушна и предана на своя господар. Яне който вярвал в предзнаменования, казал на Тома и Лазар: „Ке стане нещо“ и отказал те да го придружат с мотива: „Един път разплаках две майки на убитите в Солун Мицо Врански и Танчо, втори път не искам да разплаквам други майки“. Сандански тръгва сам с думите: „Да става, каквото става“. Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в село Пирин. Заранта кобилата му упорито отказва да прекрачи портата. Домакините виждат в това лош знак и го увещават да не тръгва. Въпреки всичко на сутринта продължава сам.

Трупът на Сандански

Засадата го чака в местността Блатата, където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7 – 8 души, въоръжени с пушки.

Лобното място на Яне Сандански

Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва. Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии.

Пренасянето на тялото на Яне Сандански.

Пренасянето на тялото на Яне Сандански. Снимка: Тома Радовски е в средата в бяло а до него вляво на кон с костюм и каскет е Георги Хазнатарски, пред тях с каскет и голяма брада е Лазар Кунгалов. Най-отпред вляво и държащ повода на катъра с убития Яне Сандански е Никола Киримов – деец на ВМОРО от Тешово, наричан Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев

На около 200 m източно от Роженския манастир е църквата „Св. св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб.


Гробът на Яне край Роженския манастир, Мелнишко, където са изписани неговите думи:“Да живееш, значи да се бориш – робът за свобода, а свободният – за съвършенство“

След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребението изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. Известно е, че преди това Сандански е поддържал добри контакти с Фердинанд. Той е посещавал често двореца преди Младотурската революция и лично е развеждал царя из Сярско по време на Балканските войни. На надгробната мраморна плоча се четат думите му:Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.Георги Хазнатарски организира заедно с Лазар Кунгалов, Тома Радовски и Никола Киримов–Гоцето пренасянето на тялото на убития Яне Сандански от местността „Блатата“.

wikipedia.org; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук