Лазарова събота

Евангелски текст и тълкувание

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.

А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Иоан 11:38-46)

За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.

Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.

Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.

Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ ­ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.

Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. „Възкресителят ­ казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение.“

Четейки празничното евангелско четиво за възкресението на Лазар, мнозина погрешно могат да си помислят, че и нашето възкресение от мъртвите ще прилича на Лазаревото. Възкресеният Лазар се върнал към своите ежедневни дела, но го очаквала повторна смърт. А при нашето възкресение от мъртвите ние не ще се върнем за земен живот, а ще започнем нов живот, ще влезем в свят, в който няма смърт. При чудото с Лазаровото възкресение Спасителят заповядал на тлението и на връзките на смъртта да освободят своя пленник.

Има два човешки фактора в Лазаровото възкресение, които понякога не забелязваме.

Първо, Господ Иисус Христос е призовал за сътрудничество обикновени хора: наредил им да отвалят камъка на погребалната пещера и всички се отзовали с безпрекословно послушание; никой не възразил на Господа, че в условията на палестинската горещина тлението вече е започнало.

И второ, когато Лазар се изправил с погребалните пелени, Спасителят отново наредил на хората да го разповият, макар че Всесилният Господ можел само със слово да го освободи от погребалните обвивки.

Така чудото с Лазар ни кара да помислим за себе си, за това че ни е възложено послушание от Господа да освобождаваме ближните от веригите на духовната смърт. Силен е Той да изведе всяка човешка душа от гробната тъмнина, но Той зове всеки от нас да участва безропотно в унищожаването на смрадта на тлението.

Житие на св. свещеномъченик Сава Стратилат

Свещеномъченик Сава бил по произход гот. Той живял през времето на римския император Аврелиан (270 – 275). Както показва името му (стратилат – воевода), бил военачалник във войската. Като приел християнската вяра и станал ревностен Христов служител, той посещавал християните, които били затворени в тъмница, подпомагал ги с щедри дарения и ги съветвал да бъдат твърди и с търпение да понасят страданията за името Христово.

Аврелиан узнал, че Сава е християнин и го повикал при себе си на съд. Сава смело изповядал пред него вярата си, свалил знаците на военния сан, хвърлил ги пред императора и заявил, че е готов да понесе всякакви страдания за Христа. Подложили го на страшни изтезания: жестоко го били, горили с огън раните му, хвърляли го в котел с кипящ катран. Но Господ го запазил и той излязъл от катрана невредим.

Като видели това чудо, седемдесет войници повярвали в Христа и високо изповядали вярата си. По заповед на императора всички били осъдени на смърт, която те посрещнали с радост.

Свети Сава бил хвърлен в тъмница. Една нощ през време на усърдна молитва му се явил Сам Господ. Изпълнен с нова сила, св. Сава изтърпял още много жестоки наказания и най-после бил удавен в една река.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Pravoslavieto.com; rodbg