Тони Тодоров рисува картини, населени с приказни създания, и твърди, че нормалното състояние на човека е, когато имаш връзка ти, земята и Бог отгоре
Художникът Тони Тодоров е един от оригиналните български творци. И може би това е, защото животът му не е обикновен – години е живял в села в Кипър и местните го наричали „аристократът”, защото не могли да си представят, че някой може да седи и рисува по цял ден. Сега седма година обитава самота къща с голям двор в планината над град Своге. Това е категоричното му бягство от цивилизацията. И творбите му са пълни със странни герои и места – сякаш излезли от приказки и предания. Преди дни откри изложбата си „Мистерии между световете” в галерия „Възраждане“. Това е 14-ата му самостоятелна изложба.
Тони Тодоров живее в нещо като малко средновековно имение със спътницата си в живота Мария. Гледат и куп интересни животни. Град Своге е на 10 километра от махалата, в която са единствените обитатели. Стигат до града с високопроходим джип. „Направихме горе вече 7 години, като преди това изкарахме 5 години и половина в 6 кипърски села. Къщичката ни е скромна и мъничка. По документи притежаваме 3 декара и половина земя, но като няма огради, не се чувстваш затворен в двор, а си част от планината”, казва художникът.
В момента в двора му има коза, която наскоро родила две козленца. Купил си и петел и смята да го ощастливи с няколко кокошки. В приказната къща се разхождат пуяк и няколко пуйки. Има и куче, и куп котки. Той няма обособено ателие – рисува или на верандата, или в коридорчето на дома си. Да живеят на чисто място, била отдавнашна мечта на двамата с Мария. „Да не усещаш никакъв натиск от цивилизацията! Когато имаш връзка ти, земята и Бог отгоре – това е нормалното състояние на човека. А в града с асфалта и оловния смог не можеш да усетиш ни земята, ни въздуха”, обяснява решението си той.
Единствените гости, които е виждал тази зима, са чакалите. „Тук няма никакви врагове – от време на време се навъртат чакали. А където има чакали – няма вълци. В града е доста по-плашещо”, казва Тони Тодоров.
Да си на 10 километра от най-близката цивилизация, е и романтично, и рисковано. През годините се е хващал и с други занимания – работил преди време по програма на Европейския съюз за разчистване на старите ливади над Своге. „Идеята бе, че след години тук ще дойдат да живеят над 20 хиляди китайци – да им разчистим ливадите! Много се учудих, като го чух това, и реших да видя какво ще стане – още няма китайци”, смее се художникът.
Покрай тази програма разказва една история, която едва не изтрива приказката му. Преди две години, когато изкоренявал храсталаците по старите ливади, машина му срязала крака. Коста била счупена, били срязани и двете му артерии. Превързал се надве-натри и колегите му повикали линейка. От Бърза помощ казали направо, че не могат да изпратят линейка по планинските пътища. За хеликоптери и дума не можело да става – в България няма медицински хеликоптери. Трябвало да се действа бързо, защото кръвта му изтичала. Обадили се на кмета на село Брезе и той веднага откликнал. Това спасило художника. Кметът се обадил на Бърза помощ да тръгне, докъдето може нагоре, а той да го свали с джипа си. „Добре, че в болницата не припаднах, защото тогава щяха да ми отрежат крака, без дори да ме питат. Лекарите, като видяха крака, искаха чисто и просто да го отрежат. Ала има съдба – противно на всичките им очаквания кракът успя да се възстанови”, спомня си той. Чакали да развие гангрена, но след три дни се възстановило кръвообращението в ходилото му.
В Кипър е живял 5 години и половина. С Мария били в 6 села в планината. „Първо бяхме в Никозия, докато не разбрахме, че е същото като в София – мястото, откъдето бягаме”, разказва той. В Кипър няма село, което да е на повече от 35 километра от морето. Разказва, че кипърците доскоро били доста бедни, но след това бързо се оправили. „Казват, че кипърецът от магарето веднага се качил на мерцедеса. Хубавото е, че техните села, за разлика от нашите, не са умиращи – всеки си обновява къщата”, обяснява Тони.
Росен Саръмов – marica.bg; rodbg
