„Винаги бях в опозиция… Бях карикатурист и журналист. Друго не можех, друго не биваше да бъда. Такъв бях нужен, такъв станах.“
Тези думи до голяма степен изразяват житейското и професионално верую на Илия Бешков.
Известен е главно като художник, но е бил доста повече. През 2021-ва отбелязваме 120-годишнината от рождението му. И по този повод излиза книгата със заглавието „Не се наказва вината, а куражът“ – думи също на Бешков.
Той е един от световните ни творци, но в България не си даваме сметка за това, смята Любен Козарев, управител на издателство „Изток-Запад“.
Бешков е бил граждански активен, високо морален, интересувал се е от обществения и политическия живот на страната и е отстоявал позициите си на творец и човек. Въпреки че във фамилията му има пострадали от т.нар. Народен съд, художникът е защитил Александър Божинов именно пред този съд.
„Илия Бешков е разбрал, че няма как да си интелектуалец и да не бъдеш в опозиция на властта. Той е изумителен. Той е гражданин на света“, подчерта Любен Козарев.
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на XX век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като журналист, писател и преподавател. Известен е със своите карикатури и илюстрации, осмиващи хората по върховете на властта в България.
Роден е в с. Долни Дъбник, Плевенско, в семейство с пет деца.
Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, учителства в Долни Дъбник. След това учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.
Започва да рисува още от юношеските си години. Обича музиката, свири на всякакви народни инструменти.
bnr.bg; rodbg
