Начало Култура.бг Фолклор.бг Филип Кутев и дъщерите на Орфей

Филип Кутев и дъщерите на Орфей

8
0

Първият в България национален фолклорен ансамбъл – Държавният ансамбъл за народни песни и танци – София (днес НФА „Филип Кутев“), е създаден на 1 май 1951 година. Мисията му е да претворява огромното многообразие на традиционната българска фолклорна култура чрез музикално-сценични форми. Многообразие, което е представено чрез автентичните, обработени или пресъздадени на базата на фолклора песни, танци, инструментални пиеси, обреди и обичаи.

Съзидание и творчество

„Когато ми възложиха да ръководя ансамбъла, идеята ми беше с моя помощ това движение да обхване цялата страна. И действително, след първите наши концерти по Радиото или в концертни зали, започнаха много музиканти от села и градове да идват и питат как да организират хора и оркестъра, по какъв начин да насочат работата на танцьорите. И заедно с моите колеги обяснявахме и ходехме при тях. И те започнаха да никнат като гъби…“, описва първите години на разцвет композиторът Филип Кутев.

Филип Кутев с неговите обработки и авторски песни съчетани с танците на хореографа Маргарита Дикова създават цяла школа, която е в основата на изкуството на фолклорните ансамбли в България. За диригент е привлечен Иван Кавалджиев – музикант и композитор, записвач на български народни песни и ръководител на фолклорни певчески ансамбли. Мария Кутева, съпругата на Филип Кутев, е негов съмишленик и дългогодишен съратник – филолог и фолклорист към ансамбъла.

Още от самото начало Държавният ансамбъл за народни песни и танци е сформиран като професионален състав. В конкурсите, организирани в столицата и в страната, най-талантливите народни певци, танцьори и музиканти са избрани от авторитетна комисия, сред чиито членове са Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Димитър Осинин, диригентът Иван Кавалджиев, легендарният кавалджия Драган Карапчански и фолклористите Райна Кацарова и Елена Стоин. Първите солистки на Ансамбъла са тракийската народна певица Йорданка Илиева от село Недялско, Ямболско, знаменитата Вълкана Стоянова от село Люлин, Ямболско, и Магда Пушкарова от Малко Търново.

През годините в историята му имената си записват и едни от най-големите ни народни изпълнители – Верка Сидерова, Димитрина Кунева, Мария Войнова, Дора Момчева, Стояна Лалова, Елена Запрянова, Янка Танева, Надка Караджова, майсторите на кавала Никола Ганчев и Досю Милков, гайдарят Илия Димитров, Бойка Присадова, Недялка Керанова, Роза Цветкова, Комна Стоянова, Лиляна Галевска, Руска Божилова, Веса Кирева, Никула Говедарова, Иванка Никова, Сидера Николова, Славка Петкова, Анушка Михайлова, Люба Баракова, Веса Бурлакова, Мария Лешкова, Кунка Желязкова, Снежана Борисова и много други певици и инструменталисти с голям артистичен талант – носители на автентичното фолклорно богатство на своите родни места.

Хор на НФА ‘Филип Кутев’ ‘Полегнала е Тудора’ обработка Филип Кутев

Към първите стъпки при формирането на облика на Държавния ансамбъл за народни песни и танци ни връща и съпругата на композитора Мария Кутева, която през 1986 година описва подбора и изграждането на репертоара като отражение на фолклорната етическа и естетическа система.

Отдаденост и професионализъм

Филип Кутев и Маргарита Дикова превръщат сценичното представяне на фолклора в професионално изкуство. Свой принос в развитието на ансамбъла и превръщането му в престижна школа за сценично фолклорно изкуство имат и другите негови художествени ръководители: Иван Кавалджиев, Михаил Букурещлиев, Живка Клинкова, Красимир Кюркчийски, Павлина Бедрова, Кирил Дженев, Мария Кънчева, Михаил Йорданов, Йордан Янакиев, Стефан Драгостинов и дъщерята на знаменития композитор проф. Елена Кутева.

След триумфалния си успех на турнето в САЩ и Канада през 1963 година ансамбълът гостува в над 50 страни и разнася славата на българския фолклор с повече от 7 хиляди концерта из цяла България, Европа, Азия, Африка и Америка. Именно благодарение на първия държавен състав, обединил българското музикално и танцово фолклорно изкуство, много хора по света за първи път чуват името на страната ни. На страниците на вестник „Ню Йорк Таймс“ музикалните критици описват блестящото представяне на Филип Кутев и ансамбъла с думите – „Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там“.


Хор на НФА ‘Филип Кутев’ ‘Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си’ обработка Филип Кутев

Важен принцип в работата на ансамбъла е използването на изворния материал от репертоара на самите изпълнители. Цел на Филип Кутев е запазването на формата и стилистиката на българския селски фолклор в сценичните композиции и песни, традиционното вокално звукоизвличане, старинните костюми и танци. Композиторът първи започва да прави обработки на песните за многогласен народен хор. Създава десетки шедьоври, които са музикална емблема на България по света – „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Полегнала е Тудора“, „Прехвръкна птичка“, „Кажи, кажи, Ангьо“ и още много други. Част от репертоара на ансамбъла са и популярните народни песни „Планино, Стара планино“, „Притури се планината“, „Дай си, Васе, ръчицата“, „Димянинка“, „Ой, Калино, червена ябълко“, както и музикално-танцовите постановки „Тракийска сватба“, „Еркечки танци“, „Събор в Софийско“, „Пролетни танци“ и много други, останали в музикалната ни съкровищница.


Хор на НФА ‘Филип Кутев’-‘Димянинка’

Наследство и бъдеще

Днес НФА „Филип Кутев“, който носи името на своя основател, се ръководи от дългогодишния артистичен директор и диригент на музикалния състав на ансамбъла Георги Андреев. През 2015 година интернет радио „Бинар“ засне документален филм, който проследява изцяло работния процес на съставите в ансамбъла.

„Хората са свикнали да ни гледат на сцената, но те имат и силното желание да видят работния процес на ансамбъла, да погледнат какво се случва в кухнята на нещата, как те са изработени и създадени. За първи път се прави такъв филм, който отразява работния процес в ансамбъла“, обобщава Георги Андреев.

От 1951 година до днес ансамбълът следва делото на своя създател, с мисия за висок професионализъм и художествено-естетически критерии, като обогатява с нови творчески идеи многовековната българска фолклорна традиция.

Освен предизвикателствата на времето, в което живеем, промените, които предстоят в ансамбъла, ще обхванат „художествената част, разширяването на дейността, но някои неща ще останат същите…“, заявява след избирането си новият ръководител Георги Андреев, в интервю на Кристиян Неделчев за предаването „Съботна трапеза“ на Радио Варна. „Медийната среда вече е съвсем друга, обстоятелствата, публиката, начинът на представяне, на поднасяне на изкуството. Всичко това е вече в съвсем други измерения. И нека не звучи крайно, но няма нищо общо между концертния живот, който е бил при създаването на ансамбъла, и това, което е сега“.

Марина Бекриева и Милен Димитров – bnr.bg; rodbg


ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук