Начало Вяра.бг 4 май: ✝ Възкресение Христово. Св. прпмчца Пелагия. Св. ап. Яков Зеведеев

4 май: ✝ Възкресение Христово. Св. прпмчца Пелагия. Св. ап. Яков Зеведеев

8
0

Св. прпмчца Пелагия

Пелагия се родила в град Тарс. Тя била от знатно семейство, което почитало езическите богове. Когато пораснала, станали истинска красавица и младеж от царски род я поискал за жена. Родителите й с радост се съгласили. По това време младата жена била посветена в учението на Христос и искала да получи кръщение. Пелагия получила разрешение да посети своята кръстница, преди да приеме предложението за женитба. По пътя срещнала един старец, който слизал от планината. Това се оказал епископ Клинон. Девойката му споделила желанието си. Епископът я благословил и я кръстил. Младата жена решила да посвети живота си на Бог, затова раздала украшенията си на бедните и се скрила в една пещера.

След известно време се върнала в дома си, но семейството й я посрещнало с омраза. Лично родителите ú я предали на император Диоклетиан. Владетелят бил силно впечатлен от хубавата външност на Пелагия и поискал да я направи своя жена. Тя отхвърлила категорично предложението му.

Ядосан, той заповядал да я сложат в нагорещен до червено меден бик. Когато разбрала за това, жената сама влязла в статуята и така намерила смъртта си.

Костите й изхвърлили извън града. Епископ Клинон ги събрал и ги погребал в планината Ливан.

На същото място по-късно император Константин Велики издигнал голям храм в памет на светицата.

Житие на св. Яков Зеведеев

Св. ап. Яков Заведеев, гръцка икона. Източник: goarch.org

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).

Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове „Воанергес“, т. е. синове на гърма.

Въпреки че били постоянни слушатели на. Христовата проповед и непосредствени свидетели на Неговите чудеса, Зеведеевите синове отначало не могли да разберат напълно възвишения характер на Неговото божествено учение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в духовен, а в буквален смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей разказва един случай, който потвърждава това тяхно неправилно разбиране за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: „Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: „Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов „Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си трудове Яков и Йоан доказали, че никога не забравили този съвет на своя божествен Учител.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, говори за неговата мъченическа смърт: „В онова време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това съобщение узнаваме, че апостол Яков Зеведеев е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.

От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия – така се казвал войникът – поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: „Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

offnews.bg; pravoslavieto.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук