Начало История.бг Защо трябва да честваме 24 май в Крепчанския скален манастир

Защо трябва да честваме 24 май в Крепчанския скален манастир

33
0

Именно в него се намира най-старият в целия свят запазен и до днес надпис на кирилица

Наближава светлият за всички българи празник – 24 май, който за първи път тази година ще честваме като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

В България има едно място, за което никой не се сеща на този празник, а би трябвало то да е в центъра на тържествата. Това е Крепчанският средновековен скален манастир, където се намира най-старият в целия свят запазен и до днес надпис на кирилица. Уникалното епиграфско богатство малката света обител е най-безценният диамант в короната на славата на славянската писменост!

Изсечен върху варовиковите стени, макар и недобре запазен, надписът е датиран от проф. Казимир Попконстантинов в 921 г. – т.е. той е от времето на цар Симеон Велики.

Запазеният негов текст гласи: „В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон…“.

Има и друг, по-добре съхранен надпис, в който не е конкретизирана дата. В него се посочва: „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“

Двата безценни старобългарски текста са разчетени преди близо половин век от проф. Казимир Попконстантинов, който в наши дни откри мощите на св. Йоан Кръстител в останките от манастира на созополския остров Свети Иван.

Крепчанската монашеска обител е разположена на три нива в скалния венец, издигащ се на два километра от центъра на Крепча, непосредствено край шосето за село Голямо Градище, над дефилето на река Баш бунар – приток на Черни Лом.

По спомени на тукашните жители, през времето на социализма никой в околността не е знаел обекта като скален манастир. Местните му викали Деликли канара (Надупчената скала) или още мястото на Фатме Ханъм.

Трябва да се има предвид, че в Крепча живеят основно мюсюлмани. Съществува старо предание, че жителите на селото в миналото са били преселили се от Търново боляри, които впоследствие приели исляма. Но тези легенди не са подкрепени от историчеси извори.

Не се знае и коя е била Фатме Ханъм, с чието име обозначавали някога „надупчената скала“. От историята е известно, че така се е наричала мютевелията (управителката) на Плевенския вакъф, за която някои смятат, че е от български произход. Но все пак Плевен е на 160 км от Крепча и никой не може да каже имало ли е някаква връзка между двете населени места и какво може да е правила тук ханъмата (ако става въпрос за нея, разбира се)…

Манастирският комплекс, скътан във варовиковия скален венец в този край на Лудогорието, включва килиите на монасите отшелници, църква и гробница. Може да се посети обаче само второто ниво, където да се запали свещичка в малкия храм „Всички български светии“.

До там се стига по изградени по европейски проект метални стълби. Самата тераса, водеща към храма, също е добре обезопасена със стабилен парапет.

През 2015 г., повече от хилядолетие след създаването й, Светият синод обявява скалната обител за действащ манастир. Известно време там са се провеждали и църковни служби. В момента достъпът до църквата е през метална врата, която е заключена с катинар. Но ключът може да се вземе по всяко време от кмета на Крепча, който е много отзивчив.

При нашето посещение имаше и жива охрана от едно безстопанствено куче, което сърцато бранеше входа ръмжейки заплашително. Но после отстъпи и подви опашка, без да ни попречи да отключим катинара. В селото нищо не знаеха за него и така и остана енигма откъде се беше взело и защо бе решило да се приюти на площадка пред историческата забележителност.

Стените на църквата и скалите изобилстват от врязани надписи – не само с кирилски букви, но и с рунически знаци, както и рисунки, част от които все още чакат да бъдат разчетени и обяснени. Но има и много съвременни драсканици, оставени през годините от недобросъвестни туристи. Един от тях беше с дата 1955 г. – явно модата да се дълбаят имена по исторически и природни обекти, не е от вчера!

Ценните кирилски надписи, за съжаление, не могат да се видят от посетителите. Поне не с просто око, тъй като се намират високо на най-горното ниво на обителта, до входа на гробницата, до която все още няма изграден достъп. Но пък могат да се съзрат с бинокъл от подножието на манастира. Те са представени и на информационната табела в скалната църква.

Крепчанският манастирски комплекс е обявен за паметник на културата през 1969 г. Той е със статут на недвижима археологическа културна ценност от национално значение.

През 2019 г. край него е монтирана система за видеонаблюдение, като оборудването е осигурено от Община Опака и има за цел да подобри охраната на безценната културна забележителност. Година по-късно, през 2020 г. Министерски съвет взима решение да предостави правото за безвъзмездно управление върху скалния манастир на Община Опака.

Това ще даде възможност на общинската администрация да кандидатства за финансиране с цел реставрирането на старината във възможно най-автентичния й вид от времето на разцвета си през Средновековието.

Междувременно са водени разговори с Русенската света митрополия за включването на обекта в маршрути за поклоннически туризъм. Защо не – легендарните Ивановски скални църкви отстоят от тук на 38 км, а на 54 км е Басарбовският скален манастир.

Всъщност, Крепчанската света обител би могла да стане част и от добре развит  културно-исторически туризъм – в района има множество руини от крепости, селища и некрополи от Античността и Средновековието. Само на 56 км, е крепостта Мисионис край Търговище, а на 54 км – късноантичният град  Абритус край Разград. Още по-близо – на 26 км,  са останките от средновековния град Червен. Да не говорим, че едва ли не на две крачки – на някакви си едва двадесетина километра, е късноримската крепост Ковачевско кале.

Тези прекрасни старини биха могли да се включат в атрактивни маршрути, част от които да е и Крепчанският скален манастир. Но дотогава да си спомним за него поне на 24 май. А защо не и да отбележим празника там – с бинокъл в ръка да разгледаме отдалече най-старият оцелял до наши дни кирилски надпис и да запалим свещ в памет на солунските братя в малката скална църквица „Всички български светии“…

Диана Славчева – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук