Именно в него се намира най-старият в целия свят запазен и до днес надпис на кирилица
Наближава светлият за всички българи празник – 24 май, който за първи път тази година ще честваме като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
В България има едно място, за което никой не се сеща на този празник, а би трябвало то да е в центъра на тържествата. Това е Крепчанският средновековен скален манастир, където се намира най-старият в целия свят запазен и до днес надпис на кирилица. Уникалното епиграфско богатство малката света обител е най-безценният диамант в короната на славата на славянската писменост!
Изсечен върху варовиковите стени, макар и недобре запазен, надписът е датиран от проф. Казимир Попконстантинов в 921 г. – т.е. той е от времето на цар Симеон Велики.
Запазеният негов текст гласи: „В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон…“.
Има и друг, по-добре съхранен надпис, в който не е конкретизирана дата. В него се посочва: „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“
Двата безценни старобългарски текста са разчетени преди близо половин
век от проф. Казимир Попконстантинов, който в наши дни откри мощите на
св. Йоан Кръстител в останките от манастира на созополския остров Свети
Иван.
Крепчанската монашеска обител е разположена на три нива в скалния венец,
издигащ се на два километра от центъра на Крепча, непосредствено край
шосето за село Голямо Градище, над дефилето на река Баш бунар – приток
на Черни Лом.
По спомени на тукашните жители, през времето на социализма никой в
околността не е знаел обекта като скален манастир. Местните му викали
Деликли канара (Надупчената скала) или още мястото на Фатме Ханъм.
Трябва да се има предвид, че в Крепча живеят основно мюсюлмани.
Съществува старо предание, че жителите на селото в миналото са били
преселили се от Търново боляри, които впоследствие приели исляма. Но
тези легенди не са подкрепени от историчеси извори.
Не се знае и коя е била Фатме Ханъм, с чието име обозначавали някога
„надупчената скала“. От историята е известно, че така се е наричала
мютевелията (управителката) на Плевенския вакъф, за която някои смятат,
че е от български произход. Но все пак Плевен е на 160 км от Крепча и
никой не може да каже имало ли е някаква връзка между двете населени
места и какво може да е правила тук ханъмата (ако става въпрос за нея,
разбира се)…
Манастирският комплекс, скътан във варовиковия скален венец в този край
на Лудогорието, включва килиите на монасите отшелници, църква и
гробница. Може да се посети обаче само второто ниво, където да се запали
свещичка в малкия храм „Всички български светии“.
До там се стига по изградени по европейски проект метални стълби. Самата
тераса, водеща към храма, също е добре обезопасена със стабилен
парапет.
През 2015 г., повече от хилядолетие след създаването й, Светият синод
обявява скалната обител за действащ манастир. Известно време там са се
провеждали и църковни служби. В момента достъпът до църквата е през
метална врата, която е заключена с катинар. Но ключът може да се вземе
по всяко време от кмета на Крепча, който е много отзивчив.
При нашето посещение имаше и жива охрана от едно безстопанствено куче,
което сърцато бранеше входа ръмжейки заплашително. Но после отстъпи и
подви опашка, без да ни попречи да отключим катинара. В селото нищо не
знаеха за него и така и остана енигма откъде се беше взело и защо бе
решило да се приюти на площадка пред историческата забележителност.
Стените на църквата и скалите изобилстват от врязани надписи – не само с
кирилски букви, но и с рунически знаци, както и рисунки, част от които
все още чакат да бъдат разчетени и обяснени. Но има и много съвременни
драсканици, оставени през годините от недобросъвестни туристи. Един от
тях беше с дата 1955 г. – явно модата да се дълбаят имена по исторически
и природни обекти, не е от вчера!
Ценните кирилски надписи, за съжаление, не могат да се видят от
посетителите. Поне не с просто око, тъй като се намират високо на
най-горното ниво на обителта, до входа на гробницата, до която все още
няма изграден достъп. Но пък могат да се съзрат с бинокъл от подножието
на манастира. Те са представени и на информационната табела в скалната
църква.
Крепчанският манастирски комплекс е обявен за паметник на културата през
1969 г. Той е със статут на недвижима археологическа културна ценност
от национално значение.
През 2019 г. край него е монтирана система за видеонаблюдение, като
оборудването е осигурено от Община Опака и има за цел да подобри
охраната на безценната културна забележителност. Година по-късно, през
2020 г. Министерски съвет взима решение да предостави правото за
безвъзмездно управление върху скалния манастир на Община Опака.
Това ще даде възможност на общинската администрация да кандидатства за
финансиране с цел реставрирането на старината във възможно
най-автентичния й вид от времето на разцвета си през Средновековието.
Междувременно са водени разговори с Русенската света митрополия за включването на обекта в маршрути за поклоннически туризъм. Защо не – легендарните Ивановски скални църкви отстоят от тук на 38 км, а на 54 км е Басарбовският скален манастир.
Всъщност, Крепчанската света обител би могла да стане част и от добре развит културно-исторически туризъм – в района има множество руини от крепости, селища и некрополи от Античността и Средновековието. Само на 56 км, е крепостта Мисионис край Търговище, а на 54 км – късноантичният град Абритус край Разград. Още по-близо – на 26 км, са останките от средновековния град Червен. Да не говорим, че едва ли не на две крачки – на някакви си едва двадесетина километра, е късноримската крепост Ковачевско кале.
Тези прекрасни старини биха могли да се включат в атрактивни маршрути, част от които да е и Крепчанският скален манастир. Но дотогава да си спомним за него поне на 24 май. А защо не и да отбележим празника там – с бинокъл в ръка да разгледаме отдалече най-старият оцелял до наши дни кирилски надпис и да запалим свещ в памет на солунските братя в малката скална църквица „Всички български светии“…
Диана Славчева – desant.net; rodbg
