Начало Вяра.бг 9 май: ✝ 2 Неделя след Пасха ­ Томина. Св. прор. Исаия....

9 май: ✝ 2 Неделя след Пасха ­ Томина. Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор. Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец. Събор на св. Новоселски мъченици.

51
0

2. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – ТОМИНА НЕДЕЛЯ. АНТИПАСХА

Евангелско четиво (Иоан 20:19-31)

ДОБРО НЕВЕРИЕ

Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите,

и не туря пръста си в раните от гвоздеите,

и не туря ръката си в ребрата Му,

няма да повярвам. (Йоан 20:25)

Христос воскресе!



Според Свещеното предание възкръсналият Христос се явил най-напред на Своята Майка по плът – Пресвета Богородица, Която след погребението Му останала недалеч от Честния Гроб в очакване на великото събитие на Възкресението. След това Господ се явил на Мария Магдалина и на другите жени мироносици, а в неделя вечерта – на Своите ученици и апостоли, без обесилия се Иуда и отсъстващия Тома. Тома бил пламенна личност. Когато неговите съученици възнегодували срещу Христа, че отново тръгва за Иудея, където неотдавна юдеите щели да Го убият с камъни, Тома рекъл: “Да идем и ние да умрем с Него” (Йоан 11:16). Същият преживял особено тежко страданията и кръстната смърт на Учителя си и когато неговите съученици му съобщили, че Христос им се е явил, възкръснал от мъртвите, той повече от радост и възторг, отколкото от съмнение, възкликнал, че докато не види и не осезае лично това преславно чудо, няма да повярва. Правейки задълбочен анализ на това „блажено Томино неверие“, както го наричат древните химнографи на днешната служба, свети Йоан Златоуст отбелязва, че Тома, горейки от ревност да проповядва на езичниците за възкръсналия Христос, е искал тази светла проповед за победата на Живота над смъртта да не се основава на разказите на Петър или на другите апостоли, а на неговата лична опитност и преживяване и така неговото благовестническо слово да бъде по-мощно и действено. Със своето „добро и блажено неверие“ апостол Тома отстранява всяко съмнение на здравия човешки разум в Христовото Възкресение и ни учи да бъдем благонамерено критични към разказите за чудеса, знамения и личби, каквито днес изобилстват. Последният урок, който този светозарен апостол на трезвението ни дава, е, че не всяка вяра е здрава и спасителна, както и че не всяко неверие е отрицателно и губително!    Може ли да се вярва например на дявола, колкото и правдоподобно да звучат неговите лъстиви слова? И не беше ли точно това голямата грешка на нашите прародители? Ако те не бяха повярвали на змията, че след вкусване на запретения плод нямаше да умрат, а щяха  да станат като богове (Бит. 3:4-5), нямаше и да пострадат така страшно и неизцеримо. Но те повярваха на дявола и следователно обявиха Бога за лъжец. И бяха справедливо изгонени от Рая – като съюзили се с дявола и отхвърлили Бога.    Пример за добро неверие ни дава Иисус Христос. В пустинята на изкушенията дяволът три пъти се опитал да излъже Господа, но Господ и трите пъти не му повярвал. И как да му вярва? Дяволът не може да изрече нито една истина, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата (Йоан 8:44).    Лъжа винаги изригват от устата си и дяволските слуги сред човеците, каквито са всички лъжепророци и лъжеапостоли, магьосници, ересиарси, развратители… Да не се вярва на тях е висша добродетел, защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им – отворен гроб, с езика си лъстят (Пс. 5:10), думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове (Пс. 54:22).    Добро и блажено е неверието по отношение на бесовете и тогава, когато те приятно гъделичкат нашите страсти, например внушавайки ни, че сме праведни и святи, че сме достойни за Божии откровения и видения свише, че „Ето, надвих вече тая или оная своя слабост. Колко ли съм се издигнал вече в духовно отношение!“ Това е тщеславие и духовна прелест. Архимандрит Серафим (Алексиев) tl993) пише: “Тщеславието разпилява събраните духовни съкровища. То погубва постигнатите нравствени придобивки. То връща катастрофално назад издигналия се с големи усилия до известна духовна висота човек. Затова онзи, който иска да води правилен духовен живот, преди всичко друго трябва де се старае да изгони от сърцето си чувството на тщеславие”.    Днес мнозинството хора са смайващо доверчиви към всяка празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8). Защо? Защото са приели идващия антихрист с духа си, встъпили са в общение с него, покорили са му се и са му се поклонили духом, като са го напра¬вили свой бог. Чудно ли е тогава, че антихристът според преподобния Ефрем Сирин ще бъде приет твърде бързо и необмислено, че хората, които не разбират християнството, ще видят в него представител и поборник на истинската религия и ще се присъединят към него (по думите на светител Игнатий Брянчанинов).

Братя и сестри, Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света (1 Йоан 4:1), защото лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани (2 Тим. 3:13). Изпитвайте ги дали тяхното учение съответства на това, което учи Светата Православна църква, на нейните свещени догмати, канони и правила, приети на Вселенските и Поместните събори по вдъхновение от Светия Дух.    И така, ако демоните дойдат при вас през нощта и започнат да говорят за бъдещето, казвайки за себе си, че са ангели, не им вярвайте… Ако възхваляват вашия живот и ви наричат блажени, не ги слушайте, не обръщайте внимание, дори не гледайте към тях, но веднага се запечатайте с честния Кръст, обръщайте се към молитвата и ще видите, че те ще изчезнат (светител Игнатий Брянчанинов).    Имайте доброто и блажено Томино неверие за всичко, което ви нашепва сатаната, особено когато се преобразява в ангел на светлината (2 Кор.11:14), а неговите служители – в служители на правдата (2 Кор. 11:15).    Господи, окрили волята ни, за да търсим и вършим Твоята всесъвършена воля. Насочвай стъпките ни във вярата и любовта, за да станем съучастници на Твоето Възкресение. Амин.

Житие на св. пророк Исаия

Св. пророк Исайа (Исаиа).

Св. пророк Исаия, син Амосов, произлизал от рода на юдейските царе и пророчествал във втората половина на VІІІ век преди Христа. Той бил женен и имал деца. Сред развратения народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в чудесно видение и му заповядал да възвести Неговата воля на юдейския народ. Исаия сам разказва за това чудесно явление в глава VІ на своята книга.

В храма той видял Господа в слава, да седи на висок престол и окръжен от шестокрили серафими, които славели Неговото величие и Му пеели хвалебна песен:“Свят, свят, свят Господ Саваот! Цялата земя е изпълнена с Неговата слава!“ Обладан от благоговеен страх, Исаия помислил в сърцето си: „О, аз окаяния, който съм човек грешен и живея сред грешници, а с очите си видях Царя, Господа Саваота!“

Докато той мислел така, един от серафимите взел от жертвеника разпален въглен, прилетял до него, докоснал се до устата му и казал: „Ето, това се докосна до устата ти, и твоето беззаконие се отне от тебе, и грехът ти се очисти!“ И след това Исаия чул гласа на Господа, Който питал:“Кого да проводя? Кой ще отиде при тия люде?“ – “Ето ме, Господи – казал Исаия, – Проводи мене!“ И Господ му казал: “Иди и кажи на тоя народ: С уши ще чуете – и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би да видят, с уши са чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря“ (Ис. 6:8-10).

Оттогава Исаия, послушен на Божията повеля, встъпил в пророческо служение. Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ заради неговата неблагодарност и нечестие. Господ сравнявал тоя народ с лозе, за което с любов и старание се грижи стопанинът: оградил го, изкопал в него лин, грижливо окопавал и поливал лозите и очаквал от тях богат плод; но лозето не възнаградило трудовете му и вместо очакваното грозде то подивяло.

“И сега, жители йерусалимски и мъже юдейски, отсъдете между Мене и Моето лозе! Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо докато очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? Аз ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените и то ще бъде тъпкано; и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят; и ще обрасне то с тръни и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Юда – обична Негова градина. И чака Той правосъдие, но ето – кръвопролитие; чака правда, ето – писък.“ (Ис. 5:3-7).

Тия думи, предвещащи разорение на Йерусалим, Исаия предавал на народа, като го увещавал да се покае. Но народът не го слушал и се предавал на беззаконие и идолопоклонство. Господ в безпределното си милосърдие, се бавел с гнева си и неведнъж избавял Йерусалим от нашествие на враговете. Но чудесните личби не обръщали към Него сърцата на юдеите.

След няколко нечистиви царе на престола встъпил цар Езекия, който почитал Господа от цялата си душа, разрушил идолските капища и възстановил поклонението на единия Бог. Господ чрез него показал, че слуша молитвите на тия, които с любов и вяра се обръщат към Него. Асирийците обсадили Йерусалим и техния цар Сенахерим пратил да кажат на Езекия да се предаде, понеже няма откъде да очаква спасение. Действително, гибелта се показала неминуема. Но Езекия се обърнал към Бога с топла молитва за спасение и пратил да замолят пророк Исаия – и той също да моли Господа да отвърне бедствието. Исаия успокоил царя, като му съобщил, че Господ ще се застъпи за Йерусалим и че враговете ще се оттеглят.

Същата нощ ангел поразил със смърт 185 000 души в асирийския стан. Ужасеният Сенахерим дигнал обсадата и бързо се оттеглил с останалата си войска, и Йерусалим бил спасен.

Скоро подир това благочестивият цар Езекия тежко заболял. Исаия по повеля на Господа дошъл при него и го съветвал да приведе в ред делата си, понеже скоро ще умре. Тая вест твърде натъжила царя и той почнал със сълзи да моли Бога, да му продължи живота. Исаия още не бил успял да излезе от царския дворец, когато Господ му казал: „Върни се и кажи на Езекия, че Аз видях сълзите му и чух молението му и му давам още 15 години живот!“ Исаия изпълнил заповяданото и, за да увери царя в истиността на своите думи, извършил чудо като върнал сянката на слънчевия часовник с десет степени назад. Езекия действително оздравял, благодарил на Бога за спасението и продължавал да му служи усърдно.

Вавилонският цар, като узнал за оздравяването на Езекия, пратил при него пратеници да го поздравят. Тук Езекия се увлякъл от тщеславие и с голяма гордост показал на пратениците всички свои съкровища. Исаия узнал за това и предсказал на царя, че всичкото това богатство ще бъде разграбено и отнесено във Вавилон. Царят разбрал, че не трябва да се надява на богатството и да се хвали с блага, които тъй скоро преминават, но че трябва да търси истински и вечни блага. „Господ е справедлив – казал Езекия, – нека пребъде мир и правда през всички дни на живота ми!“

Увещавайки народа към покаяние, Исаия му предричал не само бедствия, които щели да го постигнат, но предсказал падането на много тогавашни могъщи държави и градове.

Особено пророкът се стараел да възбуди в юдеите вяра и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месия-Христос: той говорил за Иисуса Христа по-ясно и по-подробно, отколкото всички други пророци, поради което от отците на Църквата е наречен “старозаветен евангелист“. Вдъхновен от Божия дух, той проследил в пророчествата си целия земен живот на Спасител, от Неговото раждане от Дева, до доброволната Негова смърт за спасение на човеците. Пророкът предсказал също и за Йоан Предтеча, който трябвало да благовествува на юдеите за Иисус Христос (Ис. 40:3-5). 

Пророкът споменава и за чудесата, които Господ щял да извърши във времето на своя земен живот: „ето, вашият Бог ще дойде и ще ви спаси. Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее. Защото води ще бликнат в пустинята и потоци в степите.“  (Ис. 33:1-6). 

С особена точност Исаия говори за страданията на Спасителя. Той предвещава, че Иисус Христос ще се яви на земята в смирен вид, и че като Го видят без величие и слава, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, отдавна очаквания Месия – Христос, че Той доброволно ще приеме страдания и накрая ще бъде осъден на смърт, „и към злодейци ще бъде причислен“ (Исая, глава 53). 

Пророкът предвещава разпространението на Христовото учение по цялата вселена, което ще бъде светлина за народите до земните краища. Той призовава всички от името на Господа към вярата и истината, към Божията благодат, която е по-горе от всички блага.

Той подканя към покаяние за греховете, говори за милосърдието на Бога, винаги готов да прости на този, който с разкаяние се отвръща от пътя на нечестието. Той сравнява словото Божие с дъжд, който освежава земята и й дава сила да произведе храна за всяко живо същество. Такава благодатна сила ще има словото Божие, ако отворим сърцата си за него. То ще произведе в тях плодове за вечен живот.

Подобно на пророк Йеремия, Исаия се старае да предпази от лицемерие юдеите, склонни да изпълняват само външните обреди на закона. Той говори, че приятният на Господа пост не се състои само в лишението от храна и в помрачението на лицето в знак на притворно смирение.

„Не такъв пост съм избрал Аз – казва Господ. Но разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай! Раздели хляба си с гладните и скитниците сиромаси заведи у дома си! Видиш ли гол, облечи го, и от еднокръвния се не се крий! Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и славата Господня ще те придружава!“ (Ис. 58:5-9). 

Исаия пророчествал в течение на 60 години.

След като предсказал вавилонското пленение, той предвъзвестил завръщането на юдеите в Йерусалим във времето на Кир, и славата, и победите на тоя велик цар, когото той нарича по има 100 години преди раждането му.

Преданието говори, че Исаия умрял в дълбока старост – на 126 години. При цар Манасия, който се разгневил на пророка, загдето изобличавал пороците му, и заповядал да го прережат с дървен трион. Благочестиви люде погребали тялото му близо до Силоамския поток, който се явил – както говори преданието – по негова молитва. Това станало около 675 г. преди Рождество Христово.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети Христофор

Konrad Witz 004.jpg

Свети Христофор е мъченик, пострадал през време на седмото гонение против християните, предприето при император Деций. Този много известен мъченик, почитан и в Източната, и в Западната църква, след жестоки мъчения бил обезглавен в Ликия; Мала Азия около 249 г. Свети Амвросий Медиолански свидетелства, че мъченик Христофор чрез чудесата, които били извършени при мъчението му, обърнал в християнската вяра 48 000 езичници. Почитането на св. мъченик Христофор бързо се разпространило от Изток на Запад. Той бил причислен от западните християни към групата на 14-те скоропомощници при различни беди.

Според древните жития на свети Христофор при мъченическите му страдания се извършили много чудеса. Цели 12 часа той бил подложен под лъковете на множество войници и цялото му тяло било надупчено от стрели. Една стрела се върнала обратно и извадила окото на стрелеца. Светият мъченик смесил останките от окото със земна пръст и той веднага прогледнал с напълно излекувано око. В тъмницата нарочно оставили при него двете блудници Ницея и Акилина, но Божият човек ги довел до покаяние и те се обърнали към християнската вяра. По-късно те били посечени с меч заради Христа и това станало преди да бъде обезглавен техният просветител Христофор. След като останал твърд във вярата си, когато сложили на главата му нажежен шлем, светията страдалец бил осъден на обезглавяване, за да се попречи по-нататък на масовото преминаване в християнството на поразените от ставащите с него чудеса.[

Светите мощи на мъченик Христофор били пренесени от неговата родна Ликия в испанския град Толедо, а след това във френския манастир Сен Дени. Част от неговите мощи се съхраняват и в римската катедрала „Свети Петър“. Според народните вярвания на западните християни се счита за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт.

Най-известната легенда за Свети Христофор гласи, че той пренесъл на рамото си през бурна река непознато за него дете, което след това се разкрило пред него като Иисус Христос. Поради това, той се счита за покровител и на пътуващите, и често хората, които пътуват, най-често християни от католическото вероизповедание, носят изображението му с Иисус Христос в образа на дете под формата на медальон или като магнит, поставен в превозни средства.[

Чества се на 9 май в Православния календар

Ден на пренасяне светите мощи на св. Николай от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия)

9 май (22 май стар стил)

Пренасяне мощите на св. Николай, руска икона от 19 в.

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас „летен свети Никола“.

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогаваяния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира.

През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 година. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Мощите на св. Николай почиват в гр. Бари до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. През 1972 година Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на Гръцкия Архидиоцез на Северна и Южна Америка, където те почиват в почит. Частици се намират и в параклиса Св. Николай при катедралния храм на архидиоцеза – Свети Кръст в Ню Йорк, Църквата на Архангелите в Стамфорд, Кънектикът, църквите Св. Николай във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква Св. Николай до Световния Търговски Център.

Службата, извършвана този ден в чест на светителя е съставена през 1097 г. от руския православен инок на Печерската обител Григорий и руския митрополит Ефрем.

Житие на мъчениците от манастира „Света Троица” в Ново село

Новоселски мъченици

Днес е ден на препотвърждаване на светост, заслужена пред Бога и известна на хората. Днес нашите мисли и молитви са отправени към подножието на Централния Балкан и към обителта на Светата Троица, засияла чрез мъченическия подвиг на сестрите, чиито нозе някога са докосвали тук земята и молитвени  песнопения са се въздигали денонощно заедно с уханния дим от кадилата в храма. И наистина  този манастир е като свещник, поставен нависоко, така че светлината от него, озарила във времето на априлската кървава жътва нашата земя, да не загасва никога и да заблести отново, най-вече когато Църквата ни има нужда от нея.Въпреки че не е древен, подобно на други, които през вековете прославят Господа на славянски език, девическият манастир „Света Троица” е съграден около 1830 година – тогава, когато православната вяра, като лоза, всекидневно брулена от иноверците, вместо да завяхва – укрепва, а  мисълта за освобождение все повече обхваща душите и дава надежда на обезнадеждените. Десетилетия наред поставят себе си под закрилата на Светата Троица девойки от най-будните и най-просветени православни семейства  –  не само от Ново село, но и от съседните  места. Новоселци са известни със своето усърдие – и към Църквата, и към добронравието. Наистина Ново село е място, достойно да отгледа и принесе на Всевишния одушевени жертви на правата вяра. Към угодните на Бога дела всеки заможен род е давал своя принос – и не само в пари, земи и дарения за поддържане на храмовете, на манастира, а и в избора на достойни йереи, които да полагат душата си за своите пасоми. И достатъчно е да споменем само двамата, получили от Спасителя светъл венец заради мъченическия си подвиг, та да бъдат възхвалени чрез тях  всички  свещеници, пазители на християнската вяра през многото години на  робството.
С какви думи да опишем ревнителството на йерей Никола Барбулов, учител и презвитер с любомъдра душа, който много се потруди, за да завърши успешно учението си в Бесарабия. Той бе книголюбец, благополучен като учител, достоен като свещеник и възпита множество ученици; духовните му чада бяха най-действената част от Църковното тяло, а немалко от тях получиха и йерейство. Поп Никола е подобен на великия Патриарх Евтимий, защото остана докрай да пази словесното си стадо; при това не бе безкръвен мъченик, но страдалец, умъртвен в страшни мъки без да се отрече от вярата си.
А с какви слова да наречем свещеника Георги Дългодрейски? Воин Христов, сякаш втори свети Георги, той се опълчи не само срещу мисления, а и срещу живия враг на Кръста. Не себе си защити новият страстотерпец в единоборството с агаряните, не себе си бранеше, не за себе си мислеше, а как да забави пълчищата зверове и да даде на слабите и безпомощните поне малко време, та да избягат или да се скрият от свирепите неверници. Дома Господен пазеше той и прие посичането като благодат, защото знаеше, че чрез него получава вечния живот.
Няма да ни стигнат силите, за да възхвалим и силата на крехките ония монахини – крехки по естество, но силни във вярата си. Свидетелството за техния живот и смърт са разказите, предавани от поколение на поколение в новоселските семейства. Не са много спомените, но благодатта от мъченическия им подвиг е като незрим светлик над земята и, дори и без да ги споменават, без да им се молят, те са застъпници на изпадналите в беда. Няма нужда от описания на тяхното битие, защото то е пред очите на всички, познаващи реда в православните обители. Сестрите живяха безбрачен и ангелски живот – в деяния и молитви, в общо дихание. Чрез общението си те бяха образец и поръчителство за добродетел на всяка една от тях. Те се молеха не само за своите души и за спасението и благото на ближните си, но и за онова, което тогава бе в сърцето на всеки българин – да се изпълнят Божиите съдбини и Отечеството отново да стане независима християнска държава. Възпитани от малки в благочестие и твърдо изповедание, поверени от близките си на Бога и на Богородица, Христовите невести смирено и всекидневно носеха сладкото Христово иго. Всяко тяхно добро  деяние – както молитвено, така и ръкоделно – прибавяше елей в лампадите, с които те да посрещнат Жениха и да влязат с Него в Царството Господне. Игуменката на манастира по това време е Сусана, дъщеря на кмета на селото, бореца за вяра и род Цонко Сомлев. Тя достойно носи бремето на настоятелството, грижейки се сестрите да пребивават според съставения за тях на Света гора Атонска от йеромонах Спиридон устав. 
Изпитанието на  свещениците и монахините, чието мъченичество днес честваме, започва, когато  на 1 май 1876 г. на връх Бабан е даден сигнал за бунт. Опиянението от полъха  на свободата вдигна на крак хората и още на следващия ден ръководителите обявиха Новоселската република. В няколкото дни на тържество камбанен звън оглася котловината, а молебните песнопения приканват всички да изживеят мига на земната радост, но и да призовават Господа на силите да им бъде помощник в настъпващите скърби.
В следващите дни  християните се опитват да се организират и да дадат отпор на агаряните. Неочакваният студ и снегът измъчва четниците на Цанко Дюстабанов, а гладът отслабва силите им. И тук тридесетте монахини от „Света Троица”, прибавяйки към молитвите и служението си с крепкостта на своята богоугодна всеотдайност, не дават сън на очите си, нито дрямка на клепачите си, но едни се редуват в готварницата и хлебарницата, а други се грижат за недообутите и недооблечени момчета, събирайки всичко, що може да им послужи за одежди – плетени от тях чорапи, шаеци за навои, топли фланели… И, предусещайки близката среща с Жениха, те повтарят думите на Псалмопевеца:  „Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми…” (Пс. 56:8).
В това време около Севлиево и Плевен се събира войска, ала не редовни войници, които да се сражават само срещу въоръжените, но да не посягат на невинните. Приижда и се умножава  богомерзко сборище абази и черкези. Като прибавят към природната си демонска суровост заповедите на  предводителя им триждипроклетия Дели Неджиб ага, те, обхванати от изстъпление и желание да убиват, плъзват като скакалци, предавайки на смърт и поругание всичко живо, което застигат по пътя си.
Част от жителите, известени за настъпващия башибузук, се укриват в планината, други тичат панически към полето, а част от новоселските къщи вече са обхванати от пламъци. Повечето от инокините обаче остават в обителта. Напразно се надяват те, че ордите не ще посмеят да я осквернят. Свещеникът Георги Христов, залостил се в горния етаж на една от манастирските сгради, се опитва да забави врага и да даде време поне на някои от бягащите да се спасят. Там го съсичат къс по къс нахлулите през манастирската порта побеснели черкези.
Последното прибежище на част от монахините е църквата. Една от тях не успява да влезе заедно с другите и е посечена с ятаган на прага на храма. За сетните мигове от земния живот на новите мъченици знаем от потресните разкази на четири от оживелите след непоносими гаври инокини. До края на живота си те преживяват своето унижение и поругание и облажават  ония техни сестри, които са се представили тогава. Богомерзките неверници стрелят през прозорците и улучват няколко от сестрите. После влизат в църквата и започват да секат когото сварят – и живите, и издъхващите. Пред олтара и вътре в него намират смъртта си майка игуменка Сусана, още шест монахини и една мирянка.
Надругателствата над невинните жертви според свидетелствата са нечовешко жестоки. Когато започват да събличат дрехите на всички наред и виждат, че една от сестрите е още жива, демонските слуги я ослепяват и задушават, натъпквайки очите и устата й с хоросан. Бесните и озлобени оръдия на дявола се отдават на грабеж и насилие не само в църквата и манастира, но и навсякъде в селището. И така за съсипаното по допущение на всесилния промисъл огнище на българската православна вяра се сбъдва казаното: „Проляха кръвта им като вода около Йерусалим и нямаше кой да ги погребе: изоставиха труповете на рабите за храна на птиците небесни и телата на преподобните ти – на земните зверове”.
Но това, което става в Ново село, е дори по-ужасно –  агаряните не само  оскверняват  телата на жертвите си. В манастирската църква те насичат на трески иконите, разграбват всичко и накрая започват да палят и светата обител, и къщите, така че да не остане какво да се погребе и оплаче, а навсякъде да се възцари мерзостта на запустението. Но в храма огънят не унищожава докрай мъченическите останки, за да може по-късно сухите кости да проговорят на всеки, който ги погледне с вярващи очи и се преклони пред техния подвиг. И свидетелство на думите ни е костницата на възстановения от пепелта манастир „Света Троица”, където човек усеща незримата духовна сила и Божията благодат, струяща от останките на мъчениците.
И нека от днес нататък на 9 май, в деня на тяхната страдалческа кончина, да ги призоваваме с имената им, та да имаме и тяхното свето застъпничество: вие, новомъченици инокини Сузана, София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Калиста и Екатерина, и ти, Сусана Чорбаджиева, която приживе не успя да се присъединиш към сестрите, но чрез кръвта си получи място в техния лик, и вие, новомъченици йереи Никола и Георги, двоица състрадалци и съименници на Софийските мъченици, заедно с всички други, пострадали за вяра и род, чиито имена Господ знае, защото всички те са при Него във вечния и безкраен живот, молете Светата Троица, призовете св. Богородица и всички светци и ни дайте сили да запазим вашата памет, та да бъдете споменавани в бъдните поколения и навеки.

plovdivskamitropolia.bg; pravoslavieto.com; wikipedia.org; dveri.bg; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук