Начало Вяра.бг 16 май: ✝ 3 Неделя след Пасха ­ на св. Мироносици. Преп....

16 май: ✝ 3 Неделя след Пасха ­ на св. Мироносици. Преп. Теодор Освещени. Св. преп. отци, избити в манастира “Св. Сава”.

300
0

3. НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – НА МИРОНОСИЦИТЕ

Св. мироносици. Икона от манастира "Св. Мироносици" в Otego, САЩ, holymyrrhbearers.com

Евангелско четиво (Марк 15:43-16:8)

МИРОНОСИЦИ ДНЕС

Христос воскресе!


Оптинският новомъченик йеромонах Василий (Росляков), убит от един сатанист навръх Великден през 1993 г. заедно с иноците новомъченици Терапонт и Трофим, докато биели камбаните, няколко дни преди мъченическата си кончина, сякаш предчувствайки скорошното си отхождане при Господа, казал: “Свещеното Писание ни говори, че Бог не е Бог на мъртви, но на живи. При Бога всички са живи. И заради това, че ние служим на такъв Бог, Който възкръсна и с Възкресението Си победи смъртта, при Него няма смърт. В Бога няма смърт, тя не съществува, тя, съществува само извън Бога!”    Тази мисъл се потвърждава и от евангелските разкази за жените мироносици. Когато те отишли на Гроба Господен, за да помажат с миро Иисусовото Тяло като на мъртъв и тленен човек, двама ангели им казали: “Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна” (Лука 24:5-6).    Дивен е подвигът на светите жени мироносици, първа между които с най-бляскава светлина сияе Майката Христова Богородица! Когато апостолите, най-близките Христови приятели (Йоан 15:14), мъже в разцвета на силата си, изоставили Господа в най-многоскръбните часове от земния Му живот, жените мироносици били там, пред Неговия Голготски Кръст, и пили от Чашата на страданията Му. Когато апостолите се заключили поради страх от юдеите в една иерусалимска горница, жените мироносици погребали Животодателя и рано в неделния ден бързали към светлия Гроб, за да помажат Тялото Му. И Господ щедро наградил мълчаливия им подвиг: те първи видели Христа след Неговото Възкресение и се удостоили да станат апостолки на апостолите! Наистина няма вече… мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28). Наистина първите станаха последни, а последните – първи (Мат. 19:30).    Светото Евангелие ни предава имената на някои от тези свети героини на вярата и това, освен Богородица, са: Мария, майката на Иаков и Иосия (Мат. 27:56); Мария Магдалина, от която Христос изгонил седем бяса, след което тя Го следвала навсякъде (Лука 8:2), убедена, че Той е дългоочакваният Спасител Месия; Саломия, една от дъщерите на светия праведен Йосиф Обручник, майка на Зеведеевите синове – светите апостоли Иаков и Йоан Богослов (Мат. 27:56); Йоана – жена на Хуза, домакин Иродов (Лука 8:3); сестрите на праведния Лазар – Марта и Мария; Сусана, за която споменава евангелист Лука (Лука 8:3).    До Възнесението на Господа света Мария Магдалина живеела с Пресвета Богородица и апостолите в Йерусалим, а след това заминала за Рим. Там тя се явила пред император Тиберий и му поднесла символичен дар – червено яйце, с благата вест: „Христос воскресе!“ Тя разказала на императора за живота и чудесата на Христа, за неправедния съд над Него, за Неговата Кръстна смърт, Възкресение и Възнесение. Света Мария Магдалина останала в Рим повече от две години, за да благовести за Христа, а след това заминала за Ефес и останала там до самата си кончина.    Свети жени мироносици Църквата е раждала и възпитавала през всички години на съществуването си, та дори до днес. Духовното миро, с което те облагоухават света, са техните различни служения на Бога и ближния. Тези служения са непорочното и чисто девство, монашеството – за някои; светото съпружество и майчинство – за други: всяка, според дадената й от Бога дарба (1Кор. 7:7). Това са още дякониството в древната Църква, което по-късно и днес се покрива и дори обогатява със служението на болни, сираци и престарели хора, с подготовката на оглашените за светото Кръщение, с преподаването на Закон Божий в неделните училища, с разпространението на православна книжнина, с клиросното пеене и четене в храма, с прислужването в храма и много, много други. За жени мироносици са призвани също и съпругите на свещениците – презвитерите, които следва да бъдат първи помощници на своите съпрузи в нелекото им служение… Жена мироносица е всяка православна християнка, която, независимо от външното си служение, следва на драго сърце съветите на светия апостол: “Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещание, като видят вашия чист богобоязлив живот. Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога (1 Петър 3:1-4).     

Братя и сестри, Прочутият езически ритор Ливаний, съвременник на свети Йоан Златоуст, забелязвайки високия нравствен живот на тогавашните християнки, се провикнал: ,Какви удивителни жени се срещат между християните!“ Да, срещат се и сега, макар и по-рядко – предвид болното време, в което живеем. Да си припомним как през 50-те години на миналия век, по време на тоталитарния атеистичен режим у нас именно жените – предимно възрастните и маломощни жени, не оставиха храмовете, не дезертираха от Църквата, а предстояваха на богослуженията, често пъти биваха и четци, и певци, и клисари… Истински жени мироносици, които тайно или явно кръщаваха своите внуци, венчаваха младите, поддържаха с лептата си църкви и манастири… Повечето от тях вече са покойници, ала Господ ги е упокоил в Своето Царство и ги е дарил с нетленното миро на вечния живот.    Това е призванието и на днешната жена християнка – да бъде Христова мироносица у дома, в Църквата, в училище… Там е нейната огромна нравствена сила – а не на политическата арена или спортната площадка, в танцувалната зала и на модните ревюта, а именно у дома, в Църквата, при Христа – в нозете на Христа, като Мария, сестрата на Лазар, която избра добрата част, която няма да й се отнеме (Лука 10:42). Амин.

Житие на св. преподобни Теодор Освещени, ученик на преподобни Пахомий Велики

Св. Пахомий Велики. Руска съвременна икона - от деисусния чин в храм Рождества Богородицы, Санаксарский монастырь. Източник: www.dabor.ru

Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики. От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на св. преподобни отци, избити в манастира „Св. Сава“

От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.

Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата „Св. Сава“ дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.

Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: „Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!“

– Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.

Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.

Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.

Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

plovdivskamitropolia.bg; pravoslavieto.com; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук