Силвия Тодорова е 16-годишна, когато спечелва короната и момчета в носии я изнасят на ръце от розовите градини до Карлово
Царица на розите от Карлово краси български шоколад, сладкото изкушение се продава по летищата, както и в магазини в чужбина. Картички с лика на момичето с венец от рози на главата си има в книжарниците и магазините за сувенири по Черноморието от Шабла до Несебър и Бургас. Цветна снимка на Царицата на розате е част от статия за маслодайната роза в учебник по английски език за четвърти клас на издателство „Просвета“. Образът на 35-годишната вече Силвия Тодорова продължава да слави карловската роза и България вече 19 години, след като тя бе коронясана в родния си град през 2002 година.
Не съм имала претенции за някакви права по отношение на тези снимки, споделя Силвия Стоилова-Тодорова. Когато съм снимана, аз съм била публично лице, снимали са ме фотографи и оператори от медии, много туристи. Права за тези изображения в подобни случаи биха имали авторите на снимките, но не лицето, което в онзи момент е публична фигура, обяснява бившата Царица на розите, която е и специалист по патентите и запазените марки.
Днес младата дама е главен асистент в УНСС, тя е преподавател по интелектуална собственост. Доктор е по икономика и е патентен представител с частна практика в областта на търговските марки, изобретенията и други обекти в индустриалната собственост. Омъжена е и има две деца.
Преди четири-пет години Силвия Тодорова оглави Асоциацията „Царици на розате“ , която събира в една организация момичетата, носили титлата през годините. А като специалист по патентите тя бе представител на община Карлово в дългата процедура за регистрация на търговската марка „Празник на Розата“, за което Патентното ведомство издаде свидетелство на 19 април тази година. Марката е съвместна с община Казанлък, но съседите на Карлово в Розовата долина побързаха да се обявят като единствени носители на правата да организират прояви, посветени на маслодайната роза с името „Празник на Розата“. Успокоение в общественото мнение внесе именно Силвия Тодорова, която участва в тази процедура и като патентен представител на община Карлово, и като председател на асоциацията „Царици на розите.
Силвия е коронясана в Карлово през 2002 г. Тогава тя е на 16 години, ученичка в Средно училище „Христо Проданов“. Да се включи в конкурентната надпревара я насърчава директорът – учителите и съучениците й вярват, че ще представи достойно училището, тъй като е и актриса в училищните пиеси.
И до днес за мен конкурсът си остава едни от най-емоционалните моменти, признава Силвия. Всяка година идвам в Карлово за тези събития и често се просълзявам от вълнение. От няколко години съм и член на журито, което избира Царица на розите и се изпълвам с радост, като гледам момичетата, които участват в конкурса, споделя тя.
А изборът на Силвия за Царица на розите през 2002 г. и днес е повод за гордост.
Участвах в конкурса с номер 1, спомня си тя. И когато водещите обявиха „Царица на розите“ е номер 1, Силвия Стоилова, аз стоях, без да помръдна и без да осъзнавам какво се случва. След няколко секунди другите момичета ме побутнаха да изляза на сцената. Всяка от нас беше научила текст, който трябваше да каже, в случай че е избрана. Излязох и казах моите думи, но още не можех да повярвам. После ме обзе радостно чувство, чувство на гордост. Самият празник бе като приказка. Всички хора ме гледаха и аплодираха. Туристите ми се любуваха, възхищаваха, идваха да се снимат с мен. Отнасяха се с огромно внимание и възхищение. Бях само на 16 години и цялото това внимание, с което бях обградена, беше нещо необикновено, разказва Силвия.
Според нея малко неща в конкурса и в Празника на розите са се променили оттогава. Когато избират Царицата на розите, карловци държат да е нежна като роза дамасцена, да е елегантна, но и да е умна, интелигентна, за да може да представя достойно града.
В онези години подготовката на момичета за участие в конкурса бе много сериозна, спомня си Силвия. Тя включваше освен хореография, но също и подготовка на текстове – есе, стихотворение, откъс от разказ, също и текст, с който да опишем пред публиката своите представи за Карлово, за Розовата долина, за Васил Левски, за Балкана. Също трябваше да покажем и умения да общуваме с публиката. През годините се променят облеклото и аксесоарите на Царицата на розите – хубаво е, че те следват модните тенденции.
Празникът също се развива, коментира бившата Царица на розите.
Когато Силвия била Царица, от розовите градини я изнесли на ръце момци, облечени в народни носии. През следващите години Царицата на розите бе спускана с арка от една от сградите на площада, друга Царица излезе пред публиката от огромна и красива роза от плат. Случвало се да пристигне с кола или пък да води шествие. Това са елементи, които разнообразяват празника, но същността си остава непроменена – честване на маслодайната роза.
А Празникът на розите е една дълголетна традиция – от 1903 година до сега.
Снимки от Мария Сюпюрдекова и личен архив
Цветана Георгиева – marica.bg; rodbg
