Организацията на обединените нации обявява 22 май за Международен ден на биологичното разнообразие, за да повиши разбирането и осведомеността по въпросите на биологичното разнообразие. На този ден 196 международни общности и държави, членки на Конвенцията за биологично разнообразие, се обръщат с призив за ежедневни усилия за съхранение на биологичното разнообразие и неговото устойчиво използване с акцент на това как биоразнообразието би могло да е в подкрепа на поминъка на хората.
Конвенцията за биологичното разнообразие e отворена за подписване на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, и влиза в сила от 29.12.1993 г. Тогава е решено 29 декември да бъде Международен ден на биологичното разнообразие. През декември 2000 г. Общото събрание на ООН гласува промяна на датата за отбелязване на 22 май. Това е денят, на който през 1992 г. ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие.
България ратифицира Конвенцията през февруари 1996 г. и от 16 юли 1996 г. е равноправен член. Страните по Конвенцията работят за значително намаляване на загубата на биоразнообразие в глобален, национален и регионален мащаб, включващо и борбата с бедността и подобряване на условията за съществуване на всички форми на живот на Земята.
В днешния ден Българската фондация „Биоразнообразие“ открива кампанията си за номинации за Годишните награди за постижения в областта на опазване на природата и климата у нас. Освен това те подредят гигантски „жив“ къдроглав пеликан в Морската градина на Бургас като част от инициативата withNature2020 – глобален арт проект, който се стреми да ангажира хората с биоразнообразието и да настоява за неговото опазване.
Столичната община в партньорство с биолози от организацията Tree doctor ще отбележат Международния ден на биологичното разнообразие с иновативно изследване на ценната растителност в парка – музей „Врана“, съобщават от Столичната община. По време на обследването ще бъдат използвани два иновативни метода. Първият е оценка с Арботом – извършва се чрез използване на специфична апаратура, която позволява да се „надникне“ в ствола на дървото.
Импулсният томограф, снабден със сензори, използва механично подаден импулс, който изпраща вълна до всеки един от другите сензори, разположени по ствола на дървото. Според скоростта на вълната апаратурата успява да идентифицира участъци, в които се наблюдават отклонения от нормалната скорост в здрава дървесина – кухини и гнилостни процеси. Вторият метод е оценката с резистограф, което представлява извършване на сондаж в дървесината, който отчита нейното съпротивление.
Използването на резистограф позволява да се идентифицират темповете на развитие на дървото и да се дадат бъдещи прогнози за състоянието му, както и да се локализират кухини и процеси на деградация на дървесината, обясняват биолозите от организацията.
sportandlife.net; novini.bg; rodbg
