Въпреки пандемичната ситуация редица дванадесетокласници избират да продължат образованието си зад граница.
Дияна и Христина Койчеви са от младите българи, предпочели терминала пред това да учат в страната ни. Завършили са средното си образование в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ в Стара Загора, а в момента продължават обучението си по „Национална икономика“ във Виена. Решението им да заминат за там е спонтанно.
Дияна и Христина Койчеви Снимка: личен архив
„Честно казано бяхме доста скептични, но нашите родители винаги са ни били опора и като хора с опит, сметнахме, че това е най-правилното решение за нас“.
Подтикнали ги към смелата крачка, родителите на момичетата са с тях в първите няколко дни.
„Мисля, че всеки, който е учил в чужбина, е изпитал това нещо. Просто си като пуснат с парашут и в началото изобщо не знаеш какво да правиш, но ако имаш цел и си казваш – аз съм дошъл тук да уча. И според мен – най-важното е това, че ние си казахме – ние дойдохме тук да пробваме, не на всяка цена, това е опит. Имаме възможност, възползвали сме се от нея, защо пък не.“
Дияна и Христина споделят, че само миналите по този път знаят какви са трудностите, пред които се изправят.
„Най-малкото да създадеш среда, да създадеш нови приятели, нови контакти и хора, на които да разчиташ. Ние имаме плюс, че сме двете, но много хора заминават сами. Много пъти сме си говорили това, че ако не бяхме двете, най-вероятно аз сама като човек никога не бих се решила да уча“.
И въпреки по-добрата перспектива за развитие, те няма как да забравят любимата си България.
„Лично ме дразни в много хора, които съм виждала в чужбина, не само в Австрия, че забравят откъде идват и казват в България всичко е черно. Не е така. Все пак тук са нашите родители. Тук сме родени. България е сърцето. Това е България“.
Близначките са категорични, че с опита, който ще натрупат във Виена са способни да превърнат страната ни в по-добро място за живеене.
Обединеното кралство, независимо от
Брекзит, продължава да е притегателна сила за българските студенти, а и
не само за тях, разбира се. Причините са добре познати. Британските
университети и колежи са сред най-реномираните в света, гаранция за
бъдещ успех. Някъде около 6 000 български студенти учат на Острова,
като интересите са доста разнопосочни. Все пак може да се каже, че
преобладават специалностите в сферата на бизнеса и управлението – около
30% процента. Все по-популярни стават специалности като
предприемачество, бизнес анализ, управление на събития и проекти, бизнес
логистика и управление на транспорта, управление на морското дело.
Голям интерес има към финансите, банковото дело и инвестициите.
Традиционно напред са инженерните специалности, компютърните науки и информационните технологии, а също и медицината. Забелязва се засилване на интереса към изкуствата и дизайна. Много британски университети предлагат отлична подготовка в дисциплини като филмово и театрално изкуство, актьорско майсторство и музикално продуцентство и затова са така търсени от чужденците. Има известно възраждане на интереса към политиката и международните отношения. Като че ли запада обаче интересът към традиционната журналистика, което се свързва със засилващото се влияние на социалните мрежи и навлизането на технологиите в сферата на медиите и комуникациите. Що се отнася до рейтинга на британските висши учебни заведения, ще спомена само челната десетка, защото списъкът е дълъг. Едва ли е изненада, че първите две места се заемат от Университета в Кеймбридж и Университета в Оксфорд. Трети е шотландският „Сейнт Андрюс“. Четвърто място за Лондонското училище за икономика и политически науки. Пето – Лондонския имперски колеж. Шесто – Университета „Лафсбъро“. Седмо – Университета в Дъръм. Следват университета в Ланкастър, в Бат и лондонският университетски колеж. Тази класация обаче не трябва да подвежда, защото на Острова има много по-малки университети с много специфични и редки дисциплини, в които може да се получи невероятно добро образование, уникално по рода си. Аз лично познавам български студент, който завърши университета в Портсмут, който е 61-ви в гореспоменатата класация, специалност „Бизнес и мениджмънт“ и сега има невероятна кариера.
Когато се поинтересувах повече за този университет, се оказа, че той има най-голяма успеваемост на своите кадри по отношение на започване на работа след завършване на образованието, а това не е никак маловажен критерий.
Но да се върнем към вече споменатия Брекзит, защото излизането на Обединеното кралство от ЕС несъмнено промени нещата в много области и затова в следващите минути ще се спра по-подробно на това какво остава в сила отпреди и какви са новите моменти.
Най-общо казано, всички започнали обучение преди миналата година ще продължат образованието си по действащите досега условия като обаче те ще трябва да кандидатстват за статут на уседналост или временна уседналост до 30 юни. Тези, които са дошли през първата половина на тази година имат нужда от визи, но пък ще се обучават при старите такси. На практика голямата промяна е за онези, които ще стартират от есенния семестър. На тях ще им трябват студентски визи и ще плащат по-високи такси. Това е принципното положение, но хубавото е, че някои университети, около 20 на брой, все пак решиха временно да запазят по-ниските тарифи за студенти от ЕС. Това означава, че таксата от 9 250 паунда остава непроменена. Иначе се изчислява, че по принцип с промените обучението ще възлиза между 12 и 18 хиляди паунда. Всъщност една трета от около общо 130-те университети на територията на Обединеното кралство предлагат някакви видове облекчения. Има много детайли и подробности, които трудно могат да бъдат обхванати в едно предаване, а и ситуацията се променя, излизат и нови решения, така че може би най-добрият съвет към новите студенти е постоянно да следят информацията на интернет страниците на учебните заведения и на министерството на вътрешните работи за по-конкретните условия и изисквания, било то академични, финансови или политически.
Новост е, например, че след 1 септември тази година ще отпаднат държавно-гарантираните кредити, а това означава, че бъдещите студенти ще трябва сами да покриват таксите за образованието си. Както споменах, всички възнамеряващи да учат на Острова ще трябва да кандидатстват за студентски визи. Таксата за виза за българите е 348 паунда, като е необходима и здравна застраховка, която е от порядъка на 470 паунда годишно, но пък тя осигурява достъп до безплатни медицински услуги. При кандидатстването за виза може да бъдат поискани допълнителни документи, като например финансова декларация за наличност на сума, покриваща таксата за обучение и разноски за живот за една година. Кандидатстването за виза за студенти от България или ЕС респективно ще става по електронен път.
Интересен момент е може би това, че студентитe ще могат пак да работят почасово, както това бе досега. Но нека пак да кажа, що се отнася до детайлите е най-добре да се проверява информацията в самите университети, защото всеки си има своя политика, било то по отношение на облекченията или ограниченията. Срокът за кандидатстване е 30 юни, но молби могат да бъдат разглеждани и по-късно по специална система. Както е известно, друг съществен фактор по отношение на правилата за студентите бе пандемията от коронавируса. Разбира се, трудно е да гадаем как ще се развият нещата в бъдеще, предполагам, че всички се надяваме за връщане към нормалния начин на живот, а за студентите присъствени занятия. Но знаем, че последната година бе изключително тежка за студентите, които платиха високи такси, но не получиха необходимото обучение и се вдигна много шум, поне във Великобритания беше така, да бъдат възстановени суми на студентите.
Близо 1500 български студенти се обучават в момента в университети в Нидерландия, факт е и, че все по-рано бъдещи зрелостници се насочват към събития за кариерно ориентиране преди да направят своя избор за образование в чужбина.
„Сроковете за някои университети са малко удължени и сроковете за предаване на сертификатите за английски език, тъй като някои от изпитите бяха отложени. Имаме удължаване в тези срокове, но нещо друго няма, което да се е променило като цялостен процес за кандидатстване. Промениха таксата, може би нещо интересно и полезно за бъдещите кандидат-студенти, за всички ученици, на които им предстои да започнат тази година септември 2021, таксата за първи курс ще бъде намалена. Тя веднъж беше намалена на 50% , сега я намаляват с още 50%, разликата ще бъде финансирана от Министерството на образованието в Нидерландия. Това се прави заради пандемичната обстановка – решение, което се взема от правителството, за да може да стимулират студентите и да облекчат родителите. Таксата ще бъде 542 евро за цялата първа година“, каза за БНР Милена Генчева, основател и управител на UNIFY, специализиран консултант за образование в Нидерландия и официален представител на нидерландските университети у нас.
По думите ѝ университетите са се адаптирали към онлайн обучението много бързо.
„Те са известни с това, че са много гъвкави, много адаптивни и много модерни в методите си на преподаване и затова успяха толкова бързо да преминат в изцяло онлайн среда. Някои университети започнаха годината присъствено, други започнаха онлайн, трети направиха хибридния вариант, при който хем имаш лекции онлайн, хем работиш на място по проекти на мънички групи. Всичко беше решено на местно ниво и спрямо самия университет, спрямо самата академия в университета“, допълни Генчева.
Тя съобщи, че има много голям интерес към IT програмите и инженерните програми, бизнес програмите.
„Има все по-голям интерес към по-креативните науки, дизайн и дизайн на компютърни игри, дизайн програмиране на компютърни игри, медиа, креативен бизнес, по-модерни, по-съвременни програми, също голям интерес будят при учениците. Тази година и психологията беше една от топ програмите за Нидерландия, като цяло има разнообразие, но в Нидерландия над 2100 програми са изцяло международни“.
bnr.bg; rodbg