Телесна и духовна слепота
„Докле съм в света, светлина съм на света“ (Йоан. 9:5)
„Очи имат, но не виждат“ (Иез. 12:2)
Днес Църквата възпоменава едно от чудесата, извършени някога от нашия Господ Иисус Христос. Той е дал зрение на един слепороден човек. Мила и трогателна е историята за това дело на Спасителя. Нека си го припомним с думите на четеното днес евангелие, а след това, чрез назидателни размишления да почерпим поука за опазване не само на телесното, но главно – на духовното си зрение.
В онова време Иисус, като минаваше, видя един слепороден човек.
Учениците Му Го попитаха:
– Рави, кой е съгрешил, той или родителите му, та се е родил сляп?
Иисус им отговори:
– Нито той е съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии върху него. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден: настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката, намаза с нея очите на слепия и му рече:
– Иди се умий в къпалнята Силоам!
Той отиде и се уми, па се върна прогледнал.
А съседите и ония, които го бяха видели по-преди, че беше сляп, думаха:
– Не е ли този, който седеше и просеше?
Едни думаха: „Този е“. А други: „Прилича на него“. Той пък сам казваше:
– Аз съм.
Тогава го попитаха:
– Как ти се отвориха очите?
Той им отговори:
– Един човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се и прогледнах…
Книжниците и фарисеите не повярваха това и изгониха прогледналия слепороден из събранието си.
Иисус, като го намери, рече му:
– Ти вярваш ли в Сина Божи?
– Кой е, Господи, та да повярвам в Него?
– Който приказва с тебе, Той е.
А той рече:
– Вярвам, Господи! – И Му се поклони (Йоан. 9:1-38).
Спасителят Христос е извор не само на духовна, но и на физическа светлина. Сам Той казва: „Докле съм в света, светлина съм на света“. Мнозина слепци се просветени от тая светлина. С приближаването си до нея слепороденият прогледнал и с очите си, и със сърцето си. Дълги години тоя слепец живял в мрак. Възрастен вече, той добре съзнавал своя ужасен недостатък. Всеки може да си представи какви душевни мъки е преживявал тоя нещастник при мисълта, че е осъден да прекара цял живот в тъмнина. Всеки може да си представи неговото силно желание да види своите близки и да се наслади на дивната красота на природата.
И ето, това му желание привлича при него Сърцеведеца, Комуто се дава повод да върши делата на Оногова, Който Го е пратил; привлича при него Носителя, Извора на светлината. Иисус Христос по чудесен начин му връща зрението. И желанието на слепородения се изпълва, и делата Божии се явяват върху него. В един неочакван момент мракът пред него изчезва; той вижда море от светлина; пред неговия поглед блясва хубостта на божествената природа. Каква радост, какво щастие за досегашния слепец! Как ще обикне отсега той своя Благодетел! Как ще благоговее пред Неговата светлина!…
При втора среща Иисус го пита:
– Вярваш ли ти в Сина Божи?
– Вярвам, Господи! – възторжено вика щастливият човек и Му се покланя…
Светлината вече не грее само в очите му, тя е обхванала и сърцето му…
Голямо злощастие за човека е да изгуби зрението на очите си, защото се лишава от всичките утехи на светлината. Лишава се от приятната наслада да съзерцава хубостите на дивната природа. Скръбна и тежка е участта на телесно слепите хора. Ала много по-жалки и вредни са духовно слепи те. Телесно слепите са в тежест на близките си и сами се мъчат и страдат от недостатъка си. Но те поне имат чисти сърца и светли чувства. Духовно слепите са лишени от тая вътрешна благодатна утеха. Те причиняват страдания не само на себе си, а и на близките си, на цели семейства, па и на цели общества. Грубо и недоверчиво се отнасят те към Христовата светлина. А тя е единствената, която може да прости и очите, и сърцата на хората…
Злощастни са семействата, в които липсва тая светлина. Злощастни са обществата и народите, които имат духовно слепи водачи. Слепотата на тия водачи може да се отрази на младежта и на целия народ. Последиците от тая зараза са фатални. Поколенията, които не се просвещават с Христовата светлина и не се възпитават в повелите на евангелския закон за вяра и любов, за правда и братство, за морал и чест, се лишават от способността за мирно и културно творчество. Дейността на духовно слепите може да бъде извор на големи скърби и страдания, на много частни, семейни и общи злополуки…
Откъде произлизат завистта, злобата, раздорите и кървавите разправии? – От непознаването светлината на Божия закон, от духовната слепота. Тая слепота еднакво води към ямата на завистта и злобата и към трънака на раздорите и кървавите разправии, както отделните лица, тъй и обществата, и народите.
Но защо Бог допуща тая духовна слепота, извор на скърби и страдания, на които се излагат и невинни хора? Не може ли Той пак тъй с чудо да просвети и духовно слепите, както слепородения? Безспорно, Той може да стори това. Но може, ако има у духовно слепите желание да прогледнат, каквото има у слепородения. Ала Сърцеведецът очевидно знае, че у тях липсва такова желание, затова допуща мъките и страданията като една необходимост. Чрез тия изпити хората могат да дойдат до спасителната светлина.
Хората, далеч от Христовата светлина, заприличват на ръждясали и повредени съсъди. Отслабнали във вярата, потъпкали правдата, забравили любовта и братството, загрубели в ръждата на греха и порока, ослепели духовно, те, макар и да имат очи, не виждат светлите хубости на праведния и миролюбив живот.
При това обаче те са разумни същества, надарени са от Твореца със свободна воля. Бог не иска да наруши собствения Си закон, с който е определил и гарантирал свободата на тяхната воля. Ако у тях липсва желание за духовно проглеждане. Бог няма да ги насили с чудо към това. Той ги оставя да минат през огъня на изпитните и страданията, които те взаимно си създават. Допуща това, за да омекнат, да се прочистят, да прогледнат духовно и да разберат цената на Христовата миротворна светлина. По тоя начин и свободата на човешката воля не се накърнява, и делото Божие се извършва върху хората и народите…
Поради Своята безмерна любов към хората, венеца на Неговите творения, Бог е изпратил Единородния Си Син Иисус Христос да им посочи пътя на истината, та сами да пожелаят мира и правдата и да не си създават мъки и страдания. Христос издигна евангелския светилник в света, прогласи закона на любовта и добротворството. Сам Той даде пример за това. Велики божески дела извърши: слепци просвети, сакати оздрави, мъртви възкреси… И завеща на хората да вървят по осветения от Него път на вяра и добротворство.
Но, за нещастие, това не се прави от мнозина. Духовната слепота взима широки размери. Тя гнети хората и създава скърби и злополуки. Злобата, завистта, неправдите и раздорите не престават. Тежък и мъчителен свата животът за хората. Всички ние копнеем за мир и просветление; всички жадуваме за правда и справедливост, за светлина в душите и сърцата…
Къде ще намерим тия върховни блага? Днес, както вчера и завчера, словото Божие ни казва къде. Ще ги намерим там, където ги намери слепороденият, при Христа Спасителя. – Той е пътят и истината и животът. Той е светлина на света. Само при блясъка на тая светлина може да се възвърне духовното зрение. При Христовата светлина изпъква грозотата на егоизма, злобата и неправдата. Само при тая светлина ние ще видим и разберем хубостта на братолюбието и добротворството и ще преценим красотата на добрия живот, който е радост и мир в Духа Светаго (Рим. 14:17).
Поради това нека засилим нашето желание за духовно проглеждане. Христос непременно ще върне духовното ни зрение. Лекарството за това е приготвено. Нека се приближим до Божествения Лекар, да проучим добре Неговата евангелска рецепта, да помажем внимателно окото на нашето сърце и то ще прогледне. Нека не се измамваме. Едностранчивата просвета на ума донася само скърби и страдания. Необходимо е да просвещаваме и сърцата си с донесената от Христа светлина. Мирният напредък е в равномерната просвета на ума и сърцето, под лъчите на тая чудотворна светлина. Тя ще ни направи апостоли на любовта и правдата, за да вършим делото Божие, додето е ден, защото иде нощ и не ще има възможност за това. Нека бъдем близо до Спасителя, Който е светлина на света; да следваме подир Него; защото който го последва, няма да ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан. 8:12). Амин.
† Видински митрополит НеофитМитрополит Неофит Видински (1868-1971)
Из сборник „Проповеди І. Недели“, София, 1920 гoдина.
Житие на преподобния наш отец Висарион
Великият измежду нашите отци Висарион бил роден и възпитан в Египет. От младини той възлюбил Бога и светлината на Божията благодат възсияла в неговото сърце. Той пазел себе си чист от всяка греховна сквернота, стараейки се да не опорочи духовната одежда, в която се облякъл в светото Кръщение.
Свети Висарион предприел пътешествие до светите места в Йерусалим. Тук той видял преподобни Герасим, който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Йордан и на когото служел един лъв. Видял също и много други подвижници, живеещи там в различни места и които впоследствие просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил голяма полза за своята душа.
Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил духовен отец в лицето на Исидор Пелусиотски. Като идвал често при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към строг живот. Накрая, след като раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.
Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени трудове и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал подобен на безплътните ангели. Неговият пост бил безпримерен: понякога по цяла седмица не вкусвал нищо, а понякога не приемал храна и питие в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно открито място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и ума си към него и така прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоейки неподвижно. В продължение на тези четиридесет дена той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не казал нищо никому, не бил оборен от дрямка, не изпаднал в изнемога от естествена слабост, за нищо земно не помислил с ума си, но целият – подобно на безплътните – бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с голяма благодат: Бог му дал дара на чудотворството, така че той се уподобил на древните свети пророци. Така той станал подобен на Мойсей: както Мойсей някога в древност чрез посочената му от Бога дървена тояга превърнал горчивата вода в пустинята в сладка, за да напои жадния Израил, така и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, за да напои изнемогващия от жажда свой ученик. Това станало така: веднъж, когато светият и неговият ученик ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от силния пек и като почуствал голяма жажда, казал на преподобния:
– Отче, много съм жаден.
Преподобният, след като се помолил и осенил с кръстния знак морето, казал:
– В името на Господа, вземи и пий.
Ученикът почерпил вода от морето в един малък съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила много сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил достатъчно и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и казал на ученика:
– Защо напълни съда с вода?
Ученикът отвърнал:
– Прости ме, отче! Взех вода, за да не се измъчвам отново от жажда.
А старецът казал:
– Бог, Който присъства на това място, присъства и на всяко друго, както тук, така и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.
А името на този ученик било Дула.
Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин: както той, при победната битка с аморейците, спрял движението на слънцето; така направил и този Божий угодник. Когато веднъж отивал заедно с ученика си при един старец, слънцето вече започнало да клони на запад, а оставало още много път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:
– Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, докато не пристигна при Твоя раб!
И така и станало: слънцето не залязло дотогава, докато преподобният не пристигнал при стареца.
Свети Висарион се уподобил и на Божия пророк Илия. Както по време на суша той направил да се излее от небето обилен дъжд, така неведнъж и два пъти направил и преподобният.
Светият се уподобил и на пророк Елисей: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, преминал река Йордан, така и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той преминал като по сухо река Нил и така преминавал всички реки, които срещал по пътя си.
Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да извършват молитви за него в църквата, за да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, тъй като бил много зъл и свиреп.
Клириците започнали да се питат:
– Какво да правим с този бесноват?
А някои казали:
– Никой не може да изгони тоя бяс освен отец Висарион. Но ако ние го помолим за това, той няма да дойде в храма. Затова да направим така: на следващия ден сутринта той ще дойде в храма пръв, но ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а след това ще кажем на стареца: „Събуди спящия.“
Клириците така и направили.
Когато преподобният влязъл в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони оттук, той застанал близо до него. Щом започнало да се чете църковното правило, клириците казали на стареца:
– Отче, разбуди спящия.
Висарион, като се приближил до човека, го побутнал и казал:
– Стани и си иди оттук.
И бесът, изгонен от думата на светия, веднага излязъл от болния. Човекът се изправил и започнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И оттогава той бил напълно здрав.
По такъв начин клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, тъй като този преподобен отец не желаел да извършва чудеса явно, за да не бъде прославен от хората. Бидейки смирен и смятайки себе си за грешен, той бягал от човешките похвали.
Случило се, че един брат от скита паднал в някакво прегрешение, поради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като недостоен да бъде заедно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл заедно със съгрешилия, като казал:
– И аз съм грешен.
Такова било смирението на светия.
Неговите ученици съобщават за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постеля, за да отдъхне. Той си позволявал да дремне само за малко, стоейки или седейки. Преподобният често увещавал своите ученици да бодърстват и всякак да се пазят от вражеските изкушения.
Той казвал:
– Монахът трябва да бъде целият като око, подобно на херувимите и серафимите. И ако някой живее мирно, без да има изкушения, той още повече трябва да бодърства и да смирява себе си пред Бога, за да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, поради гордостта, мнозина са падали в борба с дявола. Понякога Бог поради нашата немощ не ни изпраща изпитания, за да не погинем съвсем.
По живота си този свят отец бил подобен на небесна птица, защото не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е убежище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите подобно на заблудил се пътник. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел само бедно облекло, което едва прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че през деня го изгарял слънчевият зной, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв подслон. Бродел по планините, като птица, търсейки уединение, въздигайки ума си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл единствено и само в Него. Сълзите постоянно извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всякога плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока старост, той се преставил във вечния живот и преминал от плача във вечното веселие, заедно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Житие на св. преподобни Иларион Нови Изповедник
Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775.г.). Той приел монашество още в ранна младост и постигнал големи духовни висоти и благодат да върши дивни чудеса: в сушаво време низвел изобилен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хримо прохождали по негова молитва. Понеже преп. Иларион бил иконопочитател и проповедник на иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен, а монасите му били мъчени до смърт и разгонени. Самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.
pravoslavieto.com; ceacbg.com; rodbg
