Начало История.бг На Спасовден през 1850 г. избухва Белоградчишкото въстание

На Спасовден през 1850 г. избухва Белоградчишкото въстание

48
0

Чужди революционери се притичат на помощ на поробените българи. Сред тях е и Лайош Кошут

През 1849 г. във Видин идват 1000 полски, унгарски и италиански революционери. Сред тях е й Лайош Кошут. Те разказват на българите за борбата си срещу австрийското потисничесто и това засилва тяхното желание да се освободят от турско робство.

Кметовете на градове и села от Видинския край се събират в Раковишкия манастир и решават да се вдигне въстание. Те знаят, че ще има много желаещи да се включат в него, но нямат оръжие. Затова техни представители отиват в Белград да търсят помощ.

Обещават им 10 000 пушки и 200 хиляди патрона, както и че ще изпратят офицери, които да ги обучават в стрелба. Споразумяват се оръжието да бъде доставено в края на май, но едва в последнте дни на юни пристигат само 200 пушки и 2000 патрона.

Въпреки че няма добра подготовка, въстанието е обявено. Българите грабват коси, вили, брадви и тояги и тръгват на бунт срещу тиранията. В селата от Видин и Лом до Белоградчик заптиета са пленени, някои са убити, а други са затворени, като им взимат оръжието и се въоръжават с него.

В с. Арчар българите намират малък склад с оръжие и боеприпаси, от който взимат 50 пушки, 12 пистолета и 800 патрона, както и едно буре с барут. С тях 2000 души, под водачеството на капитан Кръстю, нападат Лом, като по пътя им  се присъединяват още 800 души.

Градът няма крепостна стена, но в него се намира казарма с 1200 войници и две оръдия. Под прикритието на нощта въстаниците се придвижват до казармата, а на развиделяване я нападат. Унищожават постовете, но ги спира дебелата дъбова врата, обкована с желязо. Отсичат две дървета и с тях започват да я блъскат като с тарани.

Турските войници вече са се разбудили и ги обстрелват от прозорците на казармата.

Един от първите паднали е кап. Кръстю. Командването се поема от Иван Кунин. Той нарежда да трупат дървета и клони около казармата, за да ги запалят и тя да изгори. Забравили са обаче за двете оръдия.

Турците откриват стрелба с тях и много от въстаниците са убити, а другите се оттеглят.
В почти същото време 4500 души начело с Петко Маринов обсаждат Видин. Той разчита на уговорката с търговеца Милен Дянков, който му е обещал, че ще въоръжи 200 души, които да превземат крепостта отвътре и да отворят вратите.

Поради неизвестни причини това обаче не става. В същото време към Видин наближава 5-хилядна башибозушка орда, организирана и предвождана от Селим бей. Петко Маринов снема обсадата и повежда въстаниците срещу башибозуците.

Срещат се в тополовата гора на 6 км от Видин. Турците са наточили ятаганите си да колят разбунтувалата се рая, а въстаниците са грабнали коси, вили, мотики и брадви да извоюват свободата си. Завързва се ожесточена битка.

Много жертви падат и от двете страни. В разгара на битката се включва отрядът на Марко Тунин от само 100 души, но се нахвърлят с такъв устрем срещу турците, че те ги мислят за най-малко хиляда и с викове „Вай, Аллах“ се втурват в бягство.

Въпреки победата, Петко Маринов разбира, че втора обсада на Видин е безсмислена и се отправя към Белоградчик. Той също е силно укрепена крепост и в нея има 2500 низами и 10 оръдия.

Там се среща с Никола Пуйо, който е събрал 3500 разбунтували се селяни, но имат само 40 пушки и 500 патрона. А от стените на крепостта турците стрелят непрекъснато и всеки, приближил се до обхвата на техните пушки, рискува живота си. Петко Маринов, който носи взетото буре с барут, предлага план.

Въстаниците си правят лъкове и стрели, към които привързват малки торбички с барут. Нощно време се приближават до стените и ги изстрелват запалени. Освен това отбиват реката и прекъсват водоснабдяването на града.

Обсадата продължава цели 10 дни. И тогава се приближава 12-хилядна редовна турска войска с 20 оръдия и 5 000 башибозуци, които удавят въстанието в кръв.

Доц. Йордан Василев, д-р по история

desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук