13 юни: ✝ 7 Неделя след Пасха ­ на св. Отци от Първия вселенски събор. Св. мчца Акилина. Св. Трифилий, еп. Никозийски.

Първият вселенски събор

Господ Иисус Христос остави на Църквата велик обет: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18). В това радостно обещание намираме пророческото указание за това, че животът на земната Църква ще премине в трудна борба с врага на спасението, но победата е на Нейна страна.

Светите мъченици засвидетелствуваха истинността на думите на Спасителя. Още от самото начало на съществуването Си Църквата Христова бе зле атакувана от външни, а след това и вътрешни врагове. Цели три века Църквата бе гонена и преследвана. Реки от кръв се проляха. Хиляди бяха мъчениците и изповедниците за вярата. Всичко, което можеше да измисли демоничната човешка фантазия, бе използвано: биене, поругание, разпъване на кръст, посичане с меч, изгаряне на клада, разкъсване от диви зверове… Но нищо, а и никаква земна сила не бе в състояние да спре и унищожи победния ход на християнството.

„Колкото повече ни поднасят скърби, толкова повече се увеличава числото на тези, които се решават да бъдат богобоязливи и верни почитатели на Христовото име“ – пише св. Юстин Философ от онова време.

Като видя безплодието на своите усилия да унищожи Църквата Христова с физически сили и средства, сатаната се опита да стори това по друг начин, като превземе крепостта отвътре. Появиха се лъжеучители и еретици, много по-опасни от езическия меч и огън, защото внасяха смут в душите, посягаха върху единството на вярата – твърдата и непоклатима канара, в която се разбиваха без остатък всички пристъпи на злото. Църквата бе раздрусана из основи, но накрая истината възтържествува, правдата победи. Арий и десетките като него оръдия на дявола, бяха посрамени и отхвърлени от чистата снага на Тялото Христово; а Църквата излезе още по-силна и укрепнала с ясно изявено, обосновано и утвърдено църковно съзнание.

Тук е и голямата, неоценима заслуга на триста и осемнадесетте Свети Отци от първия вселенски събор (325 г.), чиято памет Църквата празнува на днешната дата от древни времена. Със своя живот, дела и дейност, най-вече на тоя събор, те допринесоха най-много да се запази единството на вярата, единството на църквата Христова, чистотата на евангелското учение; изобличиха и осъдиха ереста на Ария, която подриваше основите на християнското верую, и изработиха първите осем члена от Символа на вярата. Останалите четири члена на Символа на Вярата са съставени на II Вселенски събор. Затова и днешната света Неделя, отредена в тяхна памят, се нарича Неделя на Светите Отци.

Арий бил александрийски свещеник, човек безмерно горделив и честолюбив. Отхвърляйки Божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец, Арий лъжовно учел, че Божият Син не е Единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето, като нещо средно между Бог и човек. По настояване на александрийския патриарх Александър бил свикан поместен събор, който осъдил лъжеучението на Арий, но той не се покорил. Жалвайки се от определението на Поместния събор, изпратил писма до много епископи из целия православен Изток и получил поддръжка в своето заблуждение от някои от тях. За да разследва възникналия смут светият равноапостолен император Константин (празн. 20 май) запитал епископата и, получил уверение че ерестта на Арий е насочена против най-основния догмат на Христовата Църква, се решил да свика Вселенски Събор.

На поканата на св. Константин в Никея се отзовали 318 епископа от различни държави, много от тях носещи по телата си следи от изтезания. Всред тях били и великите светила на Църквата – Св. Николай, архиепископ Мирликийски, св. Спиридон, епископ Тримитунски и други до днес почитани свети отци. Александрийският патриарх Александър пристигнал заедно с човека, когото Църквата помни като св. Атанасий Велики – голям ревнител за чистотата на Православието (по това време дякон, а по-късно сам Александрийски патриарх). Император Константин присъствал на заседанията на Събора.

Подкрепен от 17 епископа, Арий се държал гордо, но учението му било опровергано и бил отлъчен от Църквата. Приет и утвърден бил православният Символ на вярата.  В него светите отци формулирали апостолското учение за Божественото достойнство на Второто Лице на Пресветата Троица – Господа Иисуса Христа. Ереста на Арий била разобличена и отхвърлена като заблуда на гордия разум.

След решението на главния догматически въпрос, Съборът установил също двадесет канона (правила) за църковното управление и дисциплина (виж Правила на Вселенските събори), както и въпросът за празнуването на Св. Пасха. Светите отци постановили Тя да се празнува в различен от юдеите ден и непременно в първата неделя след деня на есенното равноденствие (който през 325 г. бил на 22 март).

Свиканият от император Константин събор осъдил арианството като ерес, но по-късно императорът поддържал Арий поради някакви политически интереси и му оказвал официално покровителство. На Втория Вселенски събор в 381 г. в Константинопол арианството било отново осъдено.

Символ на вярата, приет на Първия вселенски събор

Вярваме

в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;

и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца;

Бог от Бог;

Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Сина) всичко е станало, както на небето, така и на земята;

заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек;

страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви;

и в Духа Светаго.

За да отстранят всяка възможност за каквито и да било нови и различни тълкувания на Символа, отците от Събора присъединили към текста и следната анатема към арианската ерес:

„Които говорят, че имало (време), когато не е съществувал Синът;
че Той не е бил до рождението и е произлязъл не по същност;
или утвърждаващите, че Син Божий има битие от друго същество или същност;
или че Той е създаден, или сътворен, или изменяем,
да бъде предаден на анатема от Вселенската Църква“.

Св. Акилина починала на 13 години пред меча на палача

Църквата почита днес Св. мчца Акилина. Тя била от палестинския град Вивлос. Родителите ѝ били християни, но оставили момичето сираче на 10 години.

Акилина не забравила съветите на майка си, стараела се да изпълнява волята Божия и усърдно се молела на Бога. Между нейните връстници имало много езичници, които се покланяли на идолите.

Един от слугите на римския управител чул за християнското настроение на девойката и за влиянието й сред нейните връстнички и донесъл за нея на управителя Волусиан. Той повикал Акилина, която тогава била на 13 години и й заповядал да принесе жертва на боговете, като я заплашвал с жестоки мъчения, ако не изпълни волята му. Акилина отказала и Волусиан започнал да я увещава и заплашва. Акилина не се поддала и управителя заповядал жестоко да бият девойката.

Той и казвал: „Къде е твоят Бог, Акилино? Защо Той не идва да те избави?“. А Акилина му отговаряла: „Колкото повече ме мъчиш, толкова повече Христос ще ми даде търпение и сила“. Тогава управителят осъдил Акилина на още мъчения, но това не разколебало твърдостта на младата християнка. Тя усилено се молела Богу. Най-после светата мъченица от изнемощяване паднала на земята. Изнесли я вън от града, като мислили, че е умряла, и управителят заповядал да оставят тялото й без погребение.

Изведнъж посреднощ тя чула гласа на ангела да и говори: „Стани и бъди здрава!“. И тя почувствала, че силите и се върнали и че се изцерила от раните си. Започнала да хвали и да благодари на Господ и го молила скоро да й прати смърт.

Като се върнала в града, управителят заповядал да я умъртвят. Когато я отвели на смърт, тя помолила да й дадат време за последна молитва. Като благодарила на Господа за всесилната му помощ, тя тихо починала. Палачът пристъпил да изпълни присъдата, но намерил девойката вече мъртва.

Свети Трифилий Кипърски

Роден в Константинопол, свети Трифилий получил светско образование в Берит, а учител по благочестие му бил свети Спиридон, епископ Тримитунски. Сам Господ избрал и посочил свети Трифилий за епископ:още необлечен в това велико звание, той бил явен във видение на цар Констанций като архиерей. Житието на свети Спиридон повествува за това следното.

След смъртта на Константин Велики властта над гръко-римската държава преминала при синовете му. При разделянето на държавата най-големият му син на име Констанций поел управлението на Изтока. Веднъж му се наложило да посети Антиохия и тук неочаквано се разболял толкова тежко, че лекарите не могли да му помогнат. Тогава, изоставил надеждата си в тях, болният цар се обърнал с усърдна молитва за изцеление към Бога, Който изцелява телата и душите. И ето, насън видял ангел, който му показал сонм светители, а сред тях двамина, открояващи се сред другите като водачи или началници. Ангелът рекъл на царя, че само те могат да му помогнат да се избави от болестта. Като се събудил и започнал да обмисля видяното, царят не могъл да разбере кои били явилите му се епископи:и наистина, как би могъл да узнае онези, чиито имена и родно място не му били известни, особено ако се има предвид, че един от показаните му в епископски сан още не бил епископ и му предстояло да стане такъв. Царят дълго недоумявал и накрая стигнал до следното разумно решение:събрал при себе си епископите от всички градове наоколо и се опитал да открие сред тях двамата, които му били показани насън, но не успял. Тогава призовал множество епископи от по-далечни страни, но и сред тях не открил търсените лица. След това разпратил указ по всички области на своята империя, заповядвайки на всички епископи да се явят при него. Това повеление, или по-точно молба на владетеля, стигнало в Кипър до Спиридон Тримитунски, на когото Бог открил всичко, което ставало с царя. Свети Спиридон се отправил при него, като взел със себе си и ученика си Трифилий, с когото бил явен във видението:свети Трифилий, както казахме, още не бил епископ. Като стигнали Антиохия, пътниците отишли при царя. Свети Спиридон бил облечен бедно, в ръцете си имал жезъл от финиково дърво, а на главата – най-проста митра;на гърдите му висял глинен съд, в който по обичая на иерусалимските жители носел елей от светия кръст. Затова, когато влязъл в палатите на царя, един от слугите взел светия епископ за просяк и не само му се присмял и не му позволил да върви нататък, но го ударил по лицето. Бидейки незлобив, свети Спиридон изпълнил Господнята заповед и му обърнал и другата си страна. Слугата, като разбрал, че пред него стои епископ, осъзнал грешката си, смирено замолил за прошка и я получил. Щом свети Спиридон влязъл при царя, той веднага си спомнил видението си и го познал. Станал от мястото си, приближил и се поклонил на Божия раб, като със сълзи започнал да проси от епископа да се помоли на Господа да го изцери от болестта. Божият угодник докоснал главата на царя и той веднага оздравял. Възрадван от изцелението си, дарувано му от Господа с молитвите на светеца, царят оказвал на светителя голяма почит и цял ден прекарал с него в радост, гощавайки добрия си лечител. А свети Трифилий много се учудвал на царската слава – на красотата на палатите, на величествения вид на царя, пред когото стояли велможи, на богатите одежди на слугите, на пищния и необичаен начин на живот в двореца и на много друго. Като забелязал това, свети Спиридон казал на ученика си:
– На какво се учудваш, брате? Нима царската слава и гордост прави царя по-праведен от останалите християни? Нима не умира и той, както и най-простият бедняк, и не бива предаден като него на земята? Нима не ще застане и царят пред справедливия и страшен Съдия? Защо почиташ временното като вечно и нищожното смяташ достойно за удивление, докато следва да се стремиш съм невещественото и вечното и да обичаш само неувяхващата небесна слава?

След време Трифилий бил поставен за епископ на град Левкусия на остров Кипър, но и тогава не прекъсвал общението със своя отец и учител свети Спиридон. За своя душевна полза свети Трифилий често го навестявал, както се вижда от следното. Веднъж свети Спиридон отивал от Тримитун в град Кирина, а Трифилий го съпровождал. Когато преминавали през планината Пентидактил, излезли на едно място, наречено Паримна – много красиво и изобилстващо с градини и лозя. Свети Трифилий, възхитен от природата наоколо, пожелал и сам да притежава някое лозе в Паримна и дълго обмислял в душата си как да осъществи желанието си. Но това не останало скрито от прозорливите очи на свети Спиридон: прониквайки духом в мислите на ученика си, той казал:
– Защо, Трифилий, непрестанно размишляваш за суетни неща, като желаеш да получиш поля и лозя, които всъщност нямат никаква цена и прелъстяват сърцата на човеците с призрачна стойност? Ние имаме на небето достояние, което никой не може да ни отнеме – храм неръкотворен. Него търси, а дотогава се наслаждавай в Богомислие с небесните блага, които не преминават от един към друг, а завинаги остават при тоя, който стане техен притежател.

Такива наставления донасяли голяма полза за душата на Трифилий, така че впоследствие с живота си станал, подобно на апостол Павел, избран Христов съсъд, изпълнен с неизброими Божествени дарове.

Гръцките историци Никифор и Созомен съобщават освен това и друго както за свети Трифилий, така и за свети Спиридон. Веднъж поради църковни нужди в Кипър бил свикан събор на всички епископи на острова. Там присъствали и свети Спиридон и свети Трифилий, който се славел като мъж сведущ и образован, понеже на младини дълго време се обучавал в Берит. Затова и светите отци на събора помолили Трифилий да произнесе в църквата поучение за народа. По време на проповедта той трябвало да каже Христовите думи към разслабения, записани от евангелист Марко:“стани, вземи си одъра и върви у дома си”, при което Трифилий променил евангелското изречение, като нарекъл одъра ложе:“стани, вземи ложето си”. Свети Спиридон не понасял промяна в Христовите думи и му казал:
– Нима си по-добър от Казалия “одър”, та се срамуваш от думите Му?

После открито, пред очите на всички, напуснал храма. И нямало нищо осъдително в тая постъпка на свети Спиридон:необучен в книжната мъдрост, с изобличението си той засрамил гордеещия се с красноречието си Трифилий и така го научил на смиреномъдрие и кротост.

Свети Трифилий угодил на Бога с живота си, както свидетелстват богослужебните песнопения, съставени от Църквата в негова чест:в тях се говори, че той имал милостива душа, чист помисъл, незлобиво сърце, истинска вяра, нелицемерна любов, големи подвизи на девството, благодатни и покайни сълзи и пост, който удивлявал безплътните, а обхождайки съседните страни с Христовото учение, той просвещавал като със слънчев лъч помрачените от греховете.

Той водел с любов и правда своето паство и си отишъл от тоя свят, та в сонма на иерарсите да предстои на небето пред Христа, нашия Спасител, на Когото слава во веки. Амин

pravoslavieto.com; ceacbg.com; offnews.bg; rodbg