Българският цар Михаил II Асен сключва договор с Дубровник, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I.

Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.

Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен, вместо него управлява регентство – майка му Ирина и севастократор Петър^[. Не е сигурно дали има и трети член на регентския съвет.

В 1246 г. Никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е „дете цар“ и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и маджарите, които по същото време завладяват българските области Белград, Браничево и вероятно Срем, след което унгарския владетел добавя към титлата си и „крал на България“.

През 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва договор между Търновското царство и Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена, двете страни ще си поделят териториите и́.

През същата година българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор Петър.

През 1254 г., на 3 ноември, умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски си връщат крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област.

В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва мир с унгарците, скрепен с брак между него и внучката на крал Бела IV, дъщеря на княз Ростислав Михайлович, чиято подкрепа е осигурена.

Тъстът а делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1255 г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след 1254 г.

Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през 1256 г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от братовчед си Калоян, бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есента на 1256 г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо Асен и българският болярин на Скопие Константин Тих, правнук на Стефан Неманя и Ана Неманя.

Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства. Според Георги Акрополит, убиецът на цар Михаил II Асен е неговият братовчед. В преписка на арменския свещеник Аракел от 1258 г. се посочва, че българският владетел е убит от сина на неговия чичо. Счита се, че Михаил II не е имал друг чичо освен севастократор Александър Асен. По тази причина се счита, че Калиман II е негов син.

Договор на цар Михаил Асен с дубровчаните от юни 1253 година

В името на Господа Бога наш Исуса Христа. В годината на воплощението на Господа наш Исуса Христа 1253, месец юни, в деня на свети Вита, индикт единадесети, за да съществува чисто приятелство и делото на чистата любов, както е било изпърво между светото и преславно царство на цялата българска и гръцка земя на Ивана Асеня и между общината на славния наш град Дубровник, както са живели в правда, любов и в истина, още повече да расте и плод да даде, както ти, светият и верен в Христа Бога цар самодържец на цялата българска земя господин Михаил Асен, роден от благоверни и свети царе, отдавна желаеше това. Аз, Марсили Георги, по повеля на славния венециански дож, княз на град Дубровник, и всички съдии и съветници, цялата община на преславния наш град Дубровник, малки и големи, верни приятели на твоето свето царство, като желаехме отдавна да имаме любов с царството ти, кълнем се в Бога и в светото Евангелие божие, и в светата Дева Мария, Негова майка, и в честния животворен кръст, и в светите апостоли Петър и Павел, и в блажените четирима евангелисти Марко, Матей, Лука и Йоан, и в светите мъченици на Господа Власий, Лаврентий, Петър и Андрей, наши светители, и във всички светии, които са угодили на Господа Бога, и се обещаваме пред твоето велико свето царство да държим против злотворството на неверния крал Урош и срещу неговия брат и рода му, и против всички, които живеят в неговата земя, и против онези, които биха имали в тяхната земя някакво владение, ако бъдат неверници и неприятели на твоето свето царство, така също да бъдат неверници и неприятели на нашия град Дубровник. Ако ли някой от гореказаните или всички се обърнат към твоето свето царство и преславното ти царство ги приеме за приятели, то и ние да ги имаме за приятели. Ако ли Урош или някой от гореказаните от неговия род бъде враг на нашия град Дубровник, да бъде враг на твоето свето царство. Ако ли някой от гореказаните бъде приятел на града Дубровник, твоето високо царство да го има за приятел. И ако Бог помогне на твоето свето царство да изпъди твоя и нашия враг Урош от сръбските земи, и брат му Владислав и техния род или други властелини, и се обърнат към града Дубровник, ние да ни ги приемаме, нито тяхното слово, но да им вредим, доколкото можем. И светото ти царство да не сключва без нас мир с Урош, и нас да не ни оставя без да сключим и ние мир с него, и още повече да бъдем с твоето свето царство против Урош, твоя и нашия враг, и против целия негов род, и против онзи, който би бил после на неговия престол, и заедно война и мир да имаме с тях през живота на твоето свето царство и нашия. На светото твое царство ще дадем помощ според нашата мощ по крайбрежието, по море и по суша, и ако Бог помогне на твоето свето царство и завземеш Рашката земя с всичките и предели, и нам Бог помогне да завземем всички градове и крепости, които са крайбрежни и подчинени н рашкия престол, да ги предадем на светото твое царство, с добра вяра, без загуби, или на онзи човек, който би бил изпратен от твоето свето царство, според нашата мощ. Когато ние узнаем, че твоето свето царство е навлязло в сръбска земя, то ние де се приготвим най-много в продължение на две седмици, след като чуем, с цялата наша сила и мощ, и да се отправим по море против крайбрежните градове и земи с онези люде, които се намират по това време в града Дубровник, като оставим, обаче, толкова люде, колкото да могат да пазят дубровнишкия град. И ако Урош или неговият брат Владислав или някой друг от неговия род или властелин би пожелал да ни увреди или би ни увредил, то твоето свето царство да ни помага според своята мощ против тях, и да им вредиш. Людете и търговците от светото ти царство и от севастократора, зет на светото ти царство, и имуществото им, ако дойдат в нашия град Дубровник, да бъдат пазени и закриляни в Дубровник и в неговите предели, подобно на самите дубровничани, и да стоят в Дубровник по своя воля и да направят свое тържище, като продават и купуват, без всякакъв данък и без всякаква щета, и да не им се взима никакъв данък, нито на врати, нито на мост, нито на брод, нито на път, а да си купуват всякаква стока, каквато им е потребна: злато, сребро, одежди и златни тъкани, или що друго им трябва, освен пшеница, която не бива да се изнася извън града Дубровник без повеля на княза, който по това време би бил в дубровнишкото княжество. Така също и людете и търговците на преславния град Дубровник, които идват в земята на светото ти царство и в земята на зетя на светото ти царство севастократор Петър, да купуват и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля, и да не им се взема мито или някакъв данък, нито в града, нито на събор, нито в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да бъдат свободни на всяко място, и да пребивават и ходят по своя воля, и да се връщат и да бъдат пазени и закриляни техните личности и тяхното имущество. Ако пък се случи смърт на някой човек, или търговец от твоето свето царство, или човек или търговец на височайшия севастократор Петър в дубровнишкото княжество, или със завещание или без завещание, и да бъде без дружина, разпореждаме да бъде описано цялото имущество на този покойник, и когато твоето свето царство изпрати свое писмо за него, да го дадем, и от имуществото на този покойник да не се изгуби нищо от нас. Така също, ако на дубровнишки люде и търговци се случи смърт, или със завещание или без завещание, в земите на твоето свето царство и в земите на високия севастократор господин Петър, а не биха имали дружина, имуществото на този покойник да бъде запазено от твоето свето царство и да се предаде на оногова, който би бил изпратен за имуществото на горепосочения покойник с писмо от господина дубровнишкия княз. А ако людете на твоето свето царство или на Петър, височайшия севастократор, имат да предявяват някакъв правен иск срещу човек от дубровнишкото княжество, ние се задължаваме да извършим съдебно правораздаване за него без каквито и да е съдебни разходи и без какъвто и да е данък, според нашия закон. Така също да има справедливост за нашите люде в земите на твоето свето царство и на севастократора Петър според закона на вашето свето царство и на височайшия севастократор Петър без какъвто и да е данък и без съдебни разноски. Никакво поръчителство да няма между твоето свето царство и нас, докато не се отсъди по справедливост. И ако Бог помогне на светото ти царство и завладее сръбската земя, ние да си имаме онзи стария закон с тях, който е имал градът Дубровник, и да стоим с всички сръбски и крайморски земи и градове според онези закони, които сме имали с тях преди петнадесет години, които са изминали досега. И ако Бог помогне на твоето свето царство и станеш господар на цялата сръбска земя, някои зли люде да не създават неприязън между светото ти царство и нашия град, но любовта всякога от добро на по-добро да расте. Земите и селата и владенията от земята и по суша от селата и владенията от земята и по суша от селата от селата и владенията от онези земи и онези села и владения, които Господ Бог ще помогне бързо да бъдат завладяни от твоето величество, искаме да ги отбележим.

wikipedia.org; rodbg