Денят се чества от 1995 г. с резолюция 49/115 на Общото събрание на ООН, приета на 30 януари 1995 г.
Опустиняването или загубата на биологичната продуктивност на почвата е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Проблемът е глобален и засяга една пета от населението на света в над 100 държави.
Галерия | Агонията на Аралско море
Все повече стават „екологичните бежанци” – емигранти, които не могат да живеят в нормални условия поради сушата, ерозията на почвата, обезлесяването, опустиняването и други неблагоприятни изменения на околната среда. Те са принудени да търсят убежище в страни с по-благоприятни условия на околната среда.
Галерия | Защо езерото Урмия си отива?
Летовници се къпят във водите на езерото, които изглеждат червени заради наличните бактерии и водорасли. Туристи от цял Иран идват тук от поколения, но броят, подобно на езерото, сега е намалял. От 1980-те досега © Снимка: Нюша Таваколян, National Geographic
Жени играят в червените води на езерото Урмия © Снимка: Нюша Таваколян, National Geographic
Група пенсионери от Табриз гази солените води на Урмия © Снимка: Нюша Таваколян, National Geographic
© Снимка: Нюша Таваколян, National Geographic
Типичен пример е Северна Африка, чиито жители се преселват в Южна и Централна Европа. Две трети от територията на Чили също са заплашени от пълно опустиняване заради напредъка на пустинята Атакама, която се разширява средно с по 1 метър на ден.
Целта на Световния ден за борба със сушата е да напомни на хората, че планетата ни се превръща в пустиня.
nationalgeographic.bg; rodbg
