Вилиян Колев вади рубини и изумруди от реки и кариери, смята Източните Родопи за Меката на минералите
Казват му „Царя на вълшебните камъни от Перперикон”. Вилиян Колев вече над 40 години търси професионално скъпоценни и полускъпоценни камъни в Родопите. Злато – не! Вилиян е пенсиониран старшина от артилерията на Българска армия. Служил 10 години в гарнизон до граничната бразда. По време на разведряването през 90-е затворили поделението му. И започнал да търси постоянно минерали и полускъпоценни камъни.

Детството на момчетата от Кърджали преминавало в търсене на кристали и минерали преди години. „Още тогава имах малка колекция. Просех си кристали от миньорите, които работеха в мините до Кърджали. Отделно между града и Мадан минаваше въжена линия, която караше руда. Ходехме като ученици с километри да търсим къде е паднала кофа с руда и кристали. Тогава видях за пръв път пирит – златото на глупците! Бях си въобразил, че съм намерил бучка злато”, разказва Вилиан. И досега твърди – Източните Родопи са Меката на минералите!
След казармата баща му поставил условие – за месец, месец и половина да реши какво иска да работи. Вилиян Колев има средно образование за елтехник, но изобщо и не помислял да се захваща с това. С един приятел тръгнали към едно находище много богато на минерали. „Тогава открих красив карниол, който излиза заедно с ахата”, спомня си Вилиян.

Древните траки обичали този камък. Когато някой младеж тръгнел да се жени, подарявал на избраницата си карниол. Вграждали го в железни или медни пръстени. А богатите – в злато и сребро. На него изобразяват гега или богиня – Веста или Бендида. „Татко прие новината, че съм търсил полускъпоценни камъни, с пренебрежение. За него всичко, което не е свързано с физически труд, бе безсмислено занимание”, разказва търсачът на камъни.
В тази местност за пръв път открил ясписи и 3-4 невероятни ахата. „Тогава нямаше интернет и книги като сега. Ходехме да се ровим в библиотеката, за да учим камъните”, припомня Вилиян. След това се запознал с големите имена в търсенето на минерали в Родопите – Величко Кръстев, Марин Кацаров и Кирил Анатолиев. Всички те били търсачи и трупали огромни колекции от орфееви ахати. Този уникален чисто български камък се намира на 5 километра от Кърджали и няма аналог в света. Отвън е зелен – вътре жълт. Може да има различни съставки – карниол, опал, риолит – до 6-7 минерала на едно място.
При соца бизнесът с търсене на минерали и полускъпоценни камъни виси на острието на бръснача. „Не бе забранен, но не бе и разрешен. Имаше вътрешен пазар, който определяше цените”, обяснява си Вилиян Колев. В онези години започнал да работи като сержант, а след това и старшина в армията. И всяка свободна минута обикалял находищата с лопата в ръка.

На младини една седмица търсил и злато. Изкарал 2,5 грама. „Това е къртовски труд – трябва да хвърлиш тонове чакъл, за да направиш едно грамче“, казва той.
От години вади много рубини край реката. Обикновено те не са ювелирни – малки са. За бижута трябва да са по-големи, да имат бистрота и чистота. „Когато имам много дребни насипни рубини, обикновено ги купуват за украса на икони. Вграждат се около самата икона – в рамката или в обкова. Когато някой светия е с корона – малките рубини се вграждат около нея”, разказва търсачът на камъни.
Продажната цена на рубините зависи от каратите. В района на Кърджали има две богати находища на рубини. Едното до Джебел, а другото почти на границата. „Където има бял мрамор – точно там се изливат и много рубини. Има и изключения – в Джебелско няма мрамор, а има рубини”, казва той.
Често с рубините вади и изумруди. Човек, като се вгледа в парчето скала, и вижда синеещия изумруд. Редовно вади кварц и ахат. Намира постоянно и хубави ахатови геоди. Отвън изглеждат като обикновен камък, а отвътре са с прекрасни кристали. „Излизали са от земята при голямо вулканично изригване при 2000-3000 градуса. Град Маджарово е в голям вулканичен кратер. Затова излизат и много каверни – кухини, където има концентрация на кристали и скъпоценни камъни. Има и кристали, чиито шипове са до 12-15 сантиметра”, разказва Вилиян Колев.
Като се пенсионирал като старшина, изкарал 3 години в търсене на минерали, без да работи нищо друго. Не било лесно, защото през 90-те не е имало още разработен пазар за камъни и минерали. От 2003-а продава камъните си в туристическия център под Перперикон. Един ден копае, друг ден е на сергията.
Росен Саръмов – marica.bg; rodbg