От днес започва
Петровият пост. Той се нарича още „Апостолски“, а навремето – „Пост за
Петдесетница“ по примера на апостолите, които след като приели даровете
на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за
проповядване на Евангелието по целият свят.
Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества
апостолския празник, припомня страданията на първите християни и
различните християнски служения. Очиствайки сърцето си с пост, човек
става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да
отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на
Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се
отдаваме на пост.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост кога е било
Възкресение Христово. Започва винаги от неделята след Петдесетница –
Неделя на Всички светии и завършва в деня преди двата най-големи
апостолски празници – 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли
Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли. Тази
година постът ще е само един ден, тъй като Петровден е утре – вторник.
Освен това днес се отбелязва и Видовден по стар стил.
„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“ Тази
популярна българска поговорка присъства в езика ни от незапомнени
времена. Изричаме я като предупреждение, че стореното зло рано или късно
излиза наяве и бива наказано.
В традиционните представи на българина Видовден има за всички, особено
за хората, които с лекота нарушават човешки и божии закони. Има и такъв
народен празник, наречен Видовден, с постоянна дата на 15 юни.
Разпространен е най-широко в Западна България, а също и отвъд западната
ни граница. Отбелязва се в чест на Вида, която, според народната вяра е
сестра на двамата светци − градушкари Вартоломей и Елисей. Прието е, че
на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите и
да поразят реколтата.
Друго поверие гласи, че братята са четирима − Герман, Вартоломей
(народът го нарича Въртоломей), Елисей (наричан Лисé) и Видо или
Видьо. Празникът на Герман е на 12 май. На същия ден православната
църква почита паметта на св. Герман – патриарх на Цариград през VIII в. и
враг на иконоборството. Според народните представи св. Герман или
Джерман е езическо божество − господар на стихията град, която народът
ни галено нарича градушка.
На неговия празник също не се работи. На 11 юни църквата чества св.
Апостол Вартоломей, проповядвал в Индия − ученик на Христос, получил от
него силата да прави чудеса и да лекува, разпънат на кръст и загинал
мъченически в Армения. Народът ни го почитал като закрилник от летните
градушки.
На неговия ден в някои селища се извършват гадания каква ще бъде
годината и реколтата. Непосредствено преди Видовден е Елисей, Лисей,
Лисὸ, Лисé − на 14 юни. Светият пророк Елисей, ученик на пророк Илия,
получил неговия плащ и пророчески дар при възнесението на учителя си. В
народните представи Елисей предпазва от косопад. Освен това е дух, който
носи болестта, но също така може да я излекува.
До Елисей завършва сеитбата на просото. Има и поговорка: „До Елисей ако
не си сеял, няма да жънеш“. На Елисея, в навечерието на Видовден, хората
ходели в полето и там се поливали с отвари от билки и давали обети за
изцеление. Чак след това идва денят на сестрата Вида (или на брата
Видьо). Любопитно е, че в църковния календар няма светец или светица с
подобно име, но Видовден се празнува винаги след св. Елисе, на 15 юни по
нов стил, както и на 28 юни по стар стил.
Днес празникът присъства по-скоро като вярване за неизбежното наказание
за грешниците, но в някои райони продължават да го почитат. На Видовден
хората трябва да станат рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва
се, че това ще ги направи здрави и весели.
Според традиционната вяра градушката, както и другите природни бедствия,
идва като божие наказание за извършен грях. В това учените виждат и
връзката с Вида и Видовден – братята са повелители на градушките, а
сестрата гледа отстрани и вижда кой какво прави.
В някои райони на България, на Видовден младите момичета изнасяли дрехи
от чеиза си и ги простирали по оградата, за да ги види слънцето, както и
хората от селото. Едно предание уверява, че денят е свързан със
зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден
ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клонки.
На този ден празнуват и всички, които носят имена, производни на Видо и Вида. Сред тях са Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.
blitz.bg; rodbg
