Начало История.бг Навършват се 105 години от смъртта на прототипа на Спиро Македонски от...

Навършват се 105 години от смъртта на прототипа на Спиро Македонски от повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“

303
0

Интересен и изпълнен с превратности е жизненият път Христо Македонски, изявен деец на българското национално-освободително движение от втората половина на XIX век, от чиято смърт на 5 юли се навършват 105 години. 

Бъдещият бунтар започва земния си път през 1834 г. в македонското село Тодорак, Кукушко, намиращо се днес в пределите на Гърция. Първоначално учи в гръцкото училище в родното си село, а след това започва да се занимава с търговска дейност, натрупвайки прилично за времето си състояние.

В средата на XIX век Христо Македонски, заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в района на Малешево. Постепенно попада под силното влияние на Георги Сава Раковски, като през 1862 г. се включва в създадената от него в Белград Първа българска легия.

Отличава се в боевете в сръбската столица с турските части, когато градът е бомбардиран от тях и легионерите се включват в сраженията. След разтурянето на легията Македонски се отправя за Влашко, където се свързва с българската революционна емиграция.

В периода 1864-1865 г. по поръчение на Раковски сформира малка чета и с нея обикаля из поробените земи. Когато през 1867 г. в Белград се сформира Втората българска легия, Македонски се включва в нея. След като тя е разпусната, през пролетта на 1868 г. отново заминава за Влашко и възстановява контактите си с тамошната наша емиграция.

После се включва в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър и храбро се сражава с турския аскер. След като в боя при село Вишовград знаменосецът на Караджата – Георги Чернев, е убит, той поема знамето. След разгрома на останалите четници, начело с Хаджи Димитър под връх Бузлуджа, Македонски, заедно с още двама бунтари – Пенчо Стоянов и Илия Николов, се спасяват от преследващите ги турски потери и се насочват към Атонския полуостров, където намират убежище в Зографския манастир.

През пролетта на 1869 г. с помощта на игумена на манастира тримата заминават за Одеса, преминавайки през Цариград. Оттам видният български бунтар отново се озовава във Влашко. За да не бъде арестуван от румънците и предаден на османските власти, приема името Христо Николич, а след това се преименува на Христаки Николау и започва работа при Стефан Берон.

Христо Македонски не стои със скръстени ръце и активно се включва в революционната дейност на българската емиграция във Влашко. Първоначолно той участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.), а след провала му подпомага дейността на апостолите от Гюргевския революционен комитет за следващия бунт – Априлската епопея от пролетта на 1876 г.

Когато през лятото на 1876 г. избухва Сръбско-турската война Македонски заминава за Сърбия и става войвода на чета от 200 души български доброволци, а знамето на четата е същото това знаме на Стефан Караджа, което той успява да спаси, запази и съхрани.

Ушито през 1866 г. от родолюбивата българка Светлана Русева в Браила, то е пазено в продължение на дълги години от дъщерите на революционера – Тица и Екатерина, и през 1925 г. е предадено от тях на Министерството на войната. Днес тази наша светиня се съхранява в Националния военно-исторически музей.

Христо Македонски умира в Русе на 5 юли 1916 г. на 82-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му за освобожденито на България от османско владичество.

Той е автор на ценни спомени озаглавени „Записки на Христо Н. Македонски. 1852-1877 година.“ и публикувани през 1896 г.

Неговият живот и дело прави силно впечатление на големия български писател Иван Вазов, който се спира на него като прототип на Спиро Македноски – главния герой от повестта му „Немили-недраги“.

Атанас Коев – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук