ЗАБЛЕЯЛО МИ Е АГЪНЦЕ Борис Машалов
Борис Машалов Дедо оре на могиле
Зън, зън, Ганке ле – Борис Машалов
Недо ле, Недке хубава – Борис Машалов
Някои хора са благословени с дълъг и щастлив живот на земята, други си отиват рано. Но спомен за поколенията оставят малцина – тези, които са успели да докоснат душите на своите близки, приятели, съвременници.
Ннародният певец Борис Машалов е един от примерите за артистично безсмъртие. Все още се разказва за умението му да завладее публиката, да „хване за душата“ слушателя и да го преведе през тайнството на таланта и традицията. Гласът му – „цветен“, красив във всички регистри, разказва весели и тъжни истории, носи носталгия, но и радост.
Роден е в Севлиево, Северна България, но репертоарът му включва образци от различни фолклорни области.
В началото на 30-те години на ХХ век Борис бил приет в Клуба на борците-аматьори и спечелил немалко победи – и у нас, и в чужбина. По време на военната си служба младежът бил моряк. И там талантите му донесли популярност – състезавал се, пеел, всички го обичали. В края на същото десетилетие отива в чешката столица, за да запише популярни шлагери за една българска грамофонна фирма. Собствениците решили да направят реклама на плочите с импровизиран концерт на открито. Певецът изпълнил част от програмата, а накрая – любимата народна песен на баща си. Публиката била очарована. Един елегантен господин се приближил до Машалов и се представил – Сирак Скитник, директор на Радио София (днес БНР). По негова покана изпълнителят (тогава на 23 г.) започва участията си в програмите на радиото, но само с народни песни.
Последното му турне е с групата „Наша песен“ в Мадан и Рудозем.
На вечерния концерт Машалов излиза отново пред публиката. Не успява да довърши втората си песен и пада на сцената. С хеликоптер го откарват във Военна болница, където три седмици се бори с болестта. На 14 юли 1962 г., само на 48 години, Машалов си отива от живота.
bnr.bg; youtube.com; rodbg
