Начало Култура.бг В приказния свят на Генчо Симеонов – художникът, който продължава да твори...

В приказния свят на Генчо Симеонов – художникът, който продължава да твори на 90

307
0

Зрителите, които се спират пред картините на този творец, могат да се разделят на три групи. Първите стоят и се опитват да вникнат във философския замисъл на художника. Да разчетат посланието, което той е заложил с композиция, багри и форми, затворени в една рамка.

Художникът Генчо Симеонов

Вторите подминават две-три табла докато намерят това, което могат да разберат. Нали още  Шопенхауер бе писал, че никой не може да надскочи нивото на своето познание. Затова, веднъж намерили творба, която най-добре ляга на тяхната душевност, спират, викат близки и започват да хвалят майстора.

Третите пък, като се поначудят на, да ги наречем апокалиптични или неземни животни и разстения, населили много от таблата му, възкликват учудено: “Ама то такива неща в природата няма!“ или „Това пък защо го е нарисувал точно тук?!“

И на людете от трите групи искам направо да кажа: „Прави сте! Направо сте прави.“ Защото този челопеченски шоп, също като събрата си по въобръжение, турлакът Радичков, е изписал създания, „които виждам с това тук“– както обича да казва Генчо посочвайки, главата си.

Така може да ти отговори или голям творец, или голям шоп. А художникът, уроки да не са му, е и двете. Та лишно е да търсите изобразените от него същества в майката Природа. Там тях ги няма! Тя ги е създала, както е трябвало и ги е поставила там, където е трябвало Какво ще спечелим, ако вземем да я копираме?

До тук с разсъжденията. Сега новината.

На 27 октомври т.г. художникът напълва 90 години и по този повод в изложбената зала на ул. «Шипка» 6 в София ще подреди юбилийната си изложба. Всъщност, хайде сега да ви издам една тайна. Той тези мизерни деветдесет лазарника, ги е напълнил малко по-ранко.

Малкият Генчо „се намерил“, както казват там, тъкмо по жътварско време. Та родителите му решили първо да си приберат храната в хамбара, пък го записали по на сетне. Когато дошло ракиено време – на есен. Сега, да им се сърди е късно. Да се оправи грешката – невъзможно, пък и има ли смисъл?

Колко от изложените творби ще бъдат графики и карикатури, тоест от от ранния период на художника и колко ще бъдат живопис –  рано да се каже. Подборът предстои и той не е никък лесен. Но докато оглеждахме приготвените неща, Генчо отново си припомни:“ Имаше по онова хубаво социалистическо време един художник-апаратчик, който като видя някои от моите платна в багри, изхъмка едно: “Добре, добре.“, а после ме сряза: „Ти си гледай туша и бялата хартия. Там ти е силата!“

Та Генчо трябвало да продължи там, където го “посъветвали“, а у дома скришом за себе си взимал палитрата. Какво да се прави? Дискусията  Моцарт и Салиери е тема вечна и уви, непреходна.

В така набързо нахвърляната му творческа и лична биография, не ще и дума, има място за десетина книжки с илюстрации, няколко хиляди карикатури, анимационни филми и много награди. Но нека тяхното точно и прецизно изброяване да оставим за биографите му. Всеки да копае собствената си градина!

А за юбиляра можем да кажем, че видимо е  в добри ръце. Бодър, засмян и неуморно приказлив. Обича да се разхожда с приятели в гората, пак с приятели не се отказва от едно малко уиски, гали си хубавата котка и е оставил лулата.

Та нищо чудно като му чукнат стоте, пак да го видим пред статива с палитрата си да спрята някоя нова изложба А до тогава– на добър час, Маестро!

Жан Соломонов – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук