Зелената сделка и новата стратегия на
ЕС за биоразнообразието предвиждат въвеждането на нови уреди, с които
ще може да извършва селективен улов на риба. По този начин ще се ловят
само едрите, годни за продажба екзепляри. Зелената сделка касае и
уредите за промишлен риболов, а подмяната с нови изисква значителен
финансов ресурс, който може да бъде осигурен чрез европейско
финансиране.
Екологичният преход и неговото отражение върху
сектора на рибарството и аквакултурите е сред основните теми, по които
работят в Националната рибарска мрежа. Това уточни Силвия Атанасова,
която е ключов експерт в звеното за управление на рибарската мрежа:
„Националната рибарска мрежа е създадена по инициатива на
държавата-членка и България е решила да използва тази възможност. Целта е
да се насърчи взаимодействието между заинтересованите страни по
програмата – рибари, браншови организации, местни инициативни рибарски
групи“.
Зелената сделка касае не само уредите на риболов, които до няколко години трябва да бъдат заменени с нови, но и развитието на сектора на аквакултурите. Една от основните идеи на Зелената сделка е преминаване към алтернативни варианти за изхранване на населението и това прави аквакултурите изключително актуални, подчерта доц. Виолин Райков от Института по океалонология към БАН. Според него: „Проблемът с използването на рибарски уреди в общностни води е голям, защото много години се използват неселективни уреди, т.е. такива, които ловят и малки екземпляри или от застрашени видове. Това показва нуждата от въвеждане на нови технически мерки и уреди, които по-прецизно да селектират улова. Разбира се това трябва да стане поетапно и чрез подходящи икономически схеми, защото подобри уреди са скъпи“.
От години ЕС целенасочено подкрепя отглеждането на морски водорасли. Този сектор е слабо застъпен у нас, но в някои страни-членки има достатъчно добри примери, които могат да ни послужат за развитието на този вид аквакултури, коментира още Виолин Райков.
Радио Варна:РодБГ