Преди повече от 2 хиляди години е откъснато красиво клонче с листа по заповед на индийския император Ашока Велики.
Така започва една от най-старите и епични поеми в литературната история и продължава така… Точно под същото дърво много години преди това Буда (индийски духовен учител, поставил началото на будизма) е достигнал до своето знаменито просветление. Точно поради тази причина Ашока поставя клончето в красива ваза направена цялата от злато и го отнася през планините до Бенгалския залив. Там дъщеря му го взима на кораба си и отплава за Шри Ланка, за да го предаде на краля, а самият император толкова ценял това дърво, че докато гледал как корабът се отдалечава навътре в морето не се въздържал да не пророни няколко сълзи за едно клонче. Сигурно сега се чудите с какво това дърво е било толкова специално. Специално е, защото крие в себе си много тайни и почти цялата човешка история.
Днес учените наричат това дърво ficus religiosa, а ние го познаваме и като смокиня. Вярна на латинското си име, смокинята има своите отдадени последователи хиляди години преди времето на индийския император и много след него. Но ficus religiosa не е единственото такова дърво. То е само едно от над 750 вида смокини растящи по целия свят. Никое друго растение не е имало такова влияние върху човешкото въображение.
Смокини има във всяка голяма религия и са повлиявали на крале и кралици, учени и войници. Играли са роля в човешката еволюция и в зората на цивилизацията. Тези дървета не само са станали свидетели на историята – те са я начертали.
Знаете ли например, че дори цяла индийска война, която е можела да достигне чак до Европа е била спасена именно от смокинята и клончето за което вече ви казахме? То било символ на мира и било свещено за много хора по онова време.
Но дори и днес да не вярваме в подобни неща, никой не може да отрече, че смокините са доста интересни дървета.
Все пак няма нито едно друго растение, което да крие цъфтежа си направо в плодове, освен смокинята. И докато повечето дървета крият корените си дълбоко в земята, някои видове смокини ги изнасят на показ пред целия свят. Това дърво е едно невероятно растение, което расте от семена, изпуснати високо в дърветата от преминаващи птици и бозайници. Започвайки високо в горските клони, вместо на земята, семената на ficus religiosa получават нужната светлина, за да растат със страшно темпо. Растейки, те пускат въздушни корени, които стават по-дебели и дървесни, обгръщайки другите дървета в жив плет. Могат дори да задушат и убият гигантски дървета, нараствайки до колосални размери.
Две
държави толкова се впечатлили от това, че дори използват смокинята за
свои герб. Такива са Индонезия и Барбадос. В герба на първата дървото
символизира единство, а висящите корени представляват множеството
острови, съставляващи страната. Гербът на Барбадос пък е вдъхновен от
гледката, посрещнала португалския изследовател Педро Кампош, когато
корабът му достигнал острова през 1536 г. Той видял много смокини
удушвачи, виреещи по крайбрежието на острова. Кафеникавите корени висели
от клоните като кичури коса. Кампош кръстил острова Лос Барбадос –
„брадатите“.
И като ви казахме, че смокините ги има през цялата човешка история повече от 300 години по-късно, британският биолог Алфред Ръсел Уолъс изследвал островите от другата страна на света.
По думите му, смокините, които видял по време на 8-годишната си одисея в Малайзия били „най-необикновените дървета в гората“. Борбата им за живот го вдъхновила за теорията за естествения подбор, която той измислил независимо от Чарлз Дарвин. Но смокините са намерили място в човешкия ум много преди тези европейски изследователи да са кръстосвали моретата.
Да вземем например Ашока и religiosa. Будисти, индуси и джайнисти са почитали този вид повече от две хилядолетия. Същото дърво е възпято в бойни химни на ведичите преди 3500 години. А 1500 години по-рано се появява в митове и изкуство от Индската долина.
На други места в Азия, пък различни култури са приели смокиновите дървета като символ на властта, а мястото под големите им клони като свещено място за молитва. Тези смокини присъстват навсякъде като създават легенди, истории и ритуали за плодородие, смелост, връзка с богове и какво ли още не.
За една бенгалска смокиня в Утар Прадеш се казва, че е безсмъртна. Друга в Гуджарат била израснала от клонка, използвана за четка за зъби. Това дърво, в Андхра Пареш, може да подслони 20 000 души. Първите европейци, насладили се на сянката на бенгалската смокиня били Александър Велики и неговите войници, пристигнали в Индия през 326 г. пр. Хр. Разказите им за това дърво скоро достигнали до гръцкия философ Теофраст, основателят на модерната ботаника. Той изучавал ядливата смокиня, ficus carica.
Теофраст забелязал малки насекоми, влизащи и излизащи от смокините. Тяхната история се оказва една от най-забележителните в ботаниката. Повече от 2000 години минават, преди учените да открият, че всеки вид смокиня си има своите оси опрашители, а някои дори по два вида. И по същия начин, всеки вид смокинови оси може да снася яйцата си в цветовете на съответните смокини. Тази връзка е започнала преди повече от 80 милиона години и оттогава е оформила света. Дърветата трябва да произвеждат смокини целогодишно, за да могат да оцелеят осите опрашители. Това е добра новина за хранещите се с плодове животни, които иначе биха гладували през голяма част от годината. Всъщност смокините поддържат повече видове диви животни от който и да е друг плод. Повече от 1200 вида се хранят със смокини, включително 10% от всички видове птици, почти всички познати видове плодоядни прилепи и десетки видове примати, които разпространяват по този начин семената. Затова еколозите наричат смокините „ключови ресурси“, пише az-deteto.bg.
,Смокините не хранят единствено животни. Целогодишното присъствие на зрели смокини е помогнало на ранните ни предшественици, а за нас съвременните хора е истинска наслада от която произвеждаме сладка, напитки, тестени изделия и още много интересни и вкусни храни. Колко е удивително само, едно обикновено дърво за което не сме и подозирали, че е част от цялата човешка история досега!
marica.bg; rodbg