В момента на крепостта Русокастро текат разкопки на водохранилището на
замъка, което се оказва едно от най-големите в днешните български земи.
То е с максимална дължина 15 м и ширина 7 м, дълбоко е 2,7 м, а до
горното ниво на свода – 4,40 м. Събирало е между 300 и 350 кубически
метра вода.
Точно по средата му, по линията север – юг, са иззидани 3 огромни
пилона, които са поддържали два полуцилиндрични свода. Те от своя страна
са били подът на втори етаж, който вероятно е с представителен, палатен
характер.
Подобни водохранилища с такова покритие почти не са познати в България. В
крепостта Мнеакос/Моняк в Родопите има подобно съоръжение, подобно е
било и едно от градските водохранилища на Филипопол – днешния Пловдив.
Но най-близък паралел – с подобни пилони и колони, поддържащи сводове с
арки, се откриват в някои водохранилища на Константинопол – днешния
Истамбул.
В момента се работи в изключително трудни условия. Вероятно при земетръс
сводовете на щерната са рухнали заедно с втория етаж, и в момента
археолозите изчерпват буквално само камъни, които се изнасят на височина
3-3,5 м, само на ръка, с кофи и въжета.
В процеса на проучването са открити десетки находки – монети, железни върхове на стрели, дори един прекрасен фрагментиран шлем.
Сред находките са и поне 7 средновековни съда – амфори и стомни, които
са буквално смазани от рухналите камъни и ще бъдат възстановени в
реставрационните ателиета на бургаския музей.
Сред монетите – освен на Ахейското княжество, Андроник III Палеолог и цар Иван Александър, особен интерес представлява изключително добре запазена монета на цар Михаил III Шишман Асен – праправнук на цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина, царувал от 1323 до 1330 г.
И тази година разкопките на средновековният град Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България и се изпълняват от екип на Регионален исторически музей – Бургас под ръководството на неговия директор д-р Милен Николов.
desant.net; rodbg
