Хит през лятото в заведенията по морето са задушените миди с черупки.
Това е любимо блюдо и на повечето местни жители. Черно море е щедро на
този си дар. А и немалко са изкуствените ферми, в които се отглеждат
черните черноморски миди.
Макар да се среща на практика във всички морски басейни, с изключение на
Северния ледовит океан, видът е известен като Черноморска черна мида
(лат. Mytilus galloprovincialis), защото първоначално е обитавал само
Черно море. Но с развитието на корабоплаването се е пръснал по целия
свят, благодарение на прикрепянето на личинките към дъната на
плавателните съдове.
За първи път това мекотело е описано през 1819 г. френският
естествоизпитател Жан Батист Ламарк. Но всъщност е било използвано за
храна още в дълбока древност – от времето на неолита.
Според някои данни индианците, населявали земите на днешна Калифорния, са събирали и яли миди поне преди 12 хиляди години.
Известно е също така, че тези морски дарове са били много популярни и в
Древния Египет – от тънките нишки, с които се закрепяли към камъните,
египтяните изработвали фина, подобна на коприна тъкан, наричана „морска
коприна“. Според легендите, именно от нея било направено Златното руно.
Но знае ли човек?!
Такива нишки с протеинов произход обаче отделят най-вече мидите от вида
Pinna nobilis, въдещи се обилно в Средиземно море. Така че е малко
вероятно черноморските миди да са били толкова широко използвани край
Нил.
Но пък със сигурност е доказано, че често са присъствали в менюто на
обитателите на средновековния замък Русокастро, недалеч от Бургас. Това
разкри анализът на животинските останки, събрани при проучването на
крепостта, извършен от археозоолога д-р Георги Рибаров.
Любопитно е, че черупки от черна черноморска мида са намерени и при
разкопките на енеолитния археологически обект край пловдивското село
Долнослав, проведени през 90-те години на миналия век. А също и в
Дуранкулак, както и в Провадия – Солницата. В ями, разкрити на остров
Св. Кирик край Созопол и проучени през 2010 г., също са намерени черупки
от миди, заедно с парчета керамика от VII-V в. пр. Хр.
Такива следи има не само на наша територия.
На черупки от черни миди, вероятно използвани за чорба, тъй като са
открити в керамичен съд, са попаднали през 1968-1960 г. археолозите,
изследващи праисторическата селищна могила Ситагри, намираща се в
долината на Драма, Североизточна Гърция.
Много черупки от мекотели от този вид са намерени и в праисторическото
селище Илипинар, намиращо се близо до малоазийския бряг на Мраморно море
в Турция.
Що се отнася до „промишленото“ им отглеждане, то първи започват да ги
развъждат ирландските моряци и това става още през XIII век. Те пускали
във водата дъбови колони, върху които „насаждали“ миди с хайвер.
Събирали „реколтата“ след година и половина, когато сформираната колония
била достатъчно пораснала. Гроздовете от миди достигали до 10 метра в
диаметър.
Чистене на миди в английско градче в Северен Йоркшир в края на Викторианската епоха, XIX в. Снимка: Франсис Мидоу Сътклиф
Днес масов промишлен добив на черна мида в Европа се осъществява най-мащабно в Испания. На българският пазар, освен от родното море, се намират и готови за консумация деликатесни ядки, внос от Чили, събирани покрай бреговете на Тихи океан в чилийската част на Патагония. Общо на Стария континент всяка година се продават по 250 000 тона черноморска мида.
Единствената мидена борса в Европа се намира в холандското селце Йерсеке. Ежегодно в третата събота на август там се провежда и Ден на мидата (Mosseldag). По време на празника в местните ресторанти не може да се намери свободно място и затова масовото хапване на миди се прави на дълги маси, опънати под тенти на кея.
Но вкусните мекотели са обичани много и в азиатската кухня. В Япония те са символ на влюбените сърца и затова на сватбата поднасят на младоженците традиционна супа от тях, за да е щастлив бракът им.
Апропо, консумацията на мидени блюда би трябвало да се отразява добре и на здравето. Деликатесното месо е богато на белтъчини, аминокиселини и витамините A, B и D. Диетолозите го препоръчват за укрепване на имунитета, за нормализиране на обмяната на веществата и за пречистване на кръвта.
За съжаление, формиращите се в сърцето на черноморската черна мида перлички нямат ювелирна стойност, иначе бижутерите щяха да са голяма конкуренция на кулинарите…
В момента популациите на черна мида в Черно море са сериозно заплашени от изчезване от появилия се през 1947 г. в черноморската акватория чуждоземен хищник – рапана. Тук той се чувства в свои води, тъй като няма врагове, и лакомо унищожава вкусния деликатес…
Диана Славчева – desant.net; rodbg
