Начало География.бг Черните черноморски миди са били използвани за храна още в дълбока древност...

Черните черноморски миди са били използвани за храна още в дълбока древност – от времето на неолита

45
0

Хит през лятото в заведенията по морето са задушените миди с черупки. Това е любимо блюдо и на повечето местни жители. Черно море е щедро на този си дар. А и немалко са изкуствените ферми, в които се отглеждат черните черноморски миди.

Макар да се среща на практика във всички морски басейни, с изключение на Северния ледовит океан, видът е известен като Черноморска черна мида (лат. Mytilus galloprovincialis), защото първоначално е обитавал само Черно море. Но с развитието на корабоплаването се е пръснал по целия свят, благодарение на прикрепянето на личинките към дъната на плавателните съдове.

За първи път това мекотело е описано през 1819 г. френският естествоизпитател Жан Батист Ламарк. Но всъщност е било използвано за храна още в дълбока древност – от времето на неолита.

Според някои данни индианците, населявали земите на днешна Калифорния, са събирали и яли миди поне преди 12 хиляди години.

Известно е също така, че тези морски дарове са били много популярни и в Древния Египет – от тънките нишки, с които се закрепяли към камъните, египтяните изработвали фина, подобна на коприна тъкан, наричана „морска коприна“. Според легендите, именно от нея било направено Златното руно. Но знае ли човек?! 

Такива нишки с протеинов произход обаче отделят най-вече мидите от вида Pinna nobilis, въдещи се обилно в Средиземно море. Така че е малко вероятно черноморските миди да са били толкова широко използвани край Нил.

Но пък със сигурност е доказано, че често са присъствали в менюто на обитателите на средновековния замък Русокастро, недалеч от Бургас. Това разкри анализът на животинските останки, събрани при проучването на крепостта, извършен от археозоолога д-р Георги Рибаров. 

Любопитно е, че черупки от черна черноморска мида са намерени и при разкопките на енеолитния археологически обект край пловдивското село Долнослав, проведени  през 90-те години на миналия век. А също и в Дуранкулак, както и в Провадия – Солницата. В ями, разкрити на остров Св. Кирик край Созопол и проучени през 2010 г., също са намерени черупки от миди, заедно с парчета керамика от VII-V в. пр. Хр.

Такива следи има не само на наша територия.

На черупки от черни миди, вероятно използвани за чорба, тъй като са открити в керамичен съд, са попаднали през 1968-1960 г. археолозите, изследващи праисторическата селищна могила Ситагри, намираща се в долината на Драма, Североизточна Гърция.

Много черупки от мекотели от този вид са намерени и в праисторическото селище Илипинар, намиращо се близо до малоазийския бряг на Мраморно море в Турция. 

Що се отнася до „промишленото“ им отглеждане, то първи започват да ги развъждат ирландските моряци и това става още през XIII век. Те пускали във водата дъбови колони, върху които „насаждали“ миди с хайвер. Събирали „реколтата“ след година и половина, когато сформираната колония била достатъчно пораснала. Гроздовете от миди достигали до 10 метра в диаметър.

Чистене на миди в английско градче в Северен Йоркшир в края на Викторианската епоха, XIX в. Снимка: Франсис Мидоу Сътклиф 

Днес масов промишлен добив на черна мида в Европа се осъществява най-мащабно в Испания. На българският пазар, освен от родното море, се намират и готови за консумация деликатесни ядки, внос от Чили, събирани покрай бреговете на Тихи океан в чилийската част на Патагония. Общо на Стария континент всяка година се продават по 250 000 тона черноморска мида.

Единствената мидена борса в Европа се намира в холандското селце Йерсеке. Ежегодно в третата събота на август там се провежда и Ден на мидата (Mosseldag). По време на празника в местните ресторанти не може да се намери свободно място и затова масовото хапване на миди се прави на дълги маси, опънати под тенти на кея.

Но вкусните мекотели са обичани много и в азиатската кухня. В Япония те са символ на влюбените сърца и затова на сватбата поднасят на младоженците традиционна супа от тях, за да е щастлив бракът им.

Апропо, консумацията на мидени блюда би трябвало да се отразява добре и на здравето. Деликатесното месо е богато на белтъчини, аминокиселини и витамините A, B и D. Диетолозите го препоръчват за укрепване на имунитета, за нормализиране на обмяната на веществата и за пречистване на кръвта.

За съжаление, формиращите се в сърцето на черноморската черна мида перлички нямат ювелирна стойност, иначе бижутерите щяха да са голяма конкуренция на кулинарите…

В момента популациите на черна мида в Черно море са сериозно заплашени от изчезване от появилия се през 1947 г. в черноморската акватория чуждоземен хищник – рапана. Тук той се чувства в свои води, тъй като няма врагове, и лакомо унищожава вкусния деликатес… 

Диана Славчева – desant.net; rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук