НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ
Евангелско четиво (Лука 5:31-11)
РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА
Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме… (Лука 5:5)
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Вие чухте светото Евангелие. Симон Петър и другарите му цяла нощ се мъчели да уловят някаква риба, но не хванали нищо. След това дошъл Христос. Петър Му дал кораба си, за да проповядва от него на струпалия се на брега народ. Сам той слушал с наслаждение Божествената реч. След като свършил проповедта Си, Господ накарал Симон отново да хвърли рибарската мрежа. Макар и с неохота, капналият от умора и безсъние Симон се съгласил. И какво станало? Ето какво! – Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше (Лука 5:6).
Не се ли случва това и с нас? Докато Христос не е дошъл в нашия живот, ние се мъчим, трудим се ден и нощ да постигнем някаква цел, а не излиза нищо. И когато най-сетне се смирим и призовем Божията помощ, изведнъж някак много лесно постигаме желаното. Например някой тежко се е разболял. И тогава какво се прави? Хукваме по лекари, често при много лекари, нерядко пъти при разни врачки, магьосници и екстрасенси, поглъщаме всевъзможни лекарства и лъжелекарства… А Христос – Лекарят на лекарите, е изтикан назад, често пъти наказан в ъгъла. А най-доброто лекарство – Причастието, сме го забравили. И чак когато видим, че нищо не помага, се сещаме за Христа Господа и Неговата лечебница – Църквата. И нашият чуден Спасител не се сърди, а идва и ни помага.
Без Бога не можем да вършим нищо. В Свещеното Писание се казва: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите и ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1) … нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Господ, Който прави да расте (1 Кор. 3:7); Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Притч. 14:11).
Но да видим при какви условия Бог помага и каква поука ни дава Той в Своята помощ за нас. Това се вижда от продължението на евангелския разказ. След като свети Петър получил толкова много риба, той осъзнал нищожеството си пред Чудотвореца Господ и Го помолил да си отиде от него, като крайно недостоен и грешен човек. Сърцето му не останало при рибата, а се насочило към Твореца на рибата и всичко съществуващо. И Спасителят, виждайки че Симон Петър се е въздигнал над тукашните световни блага, го поканил да стане Негов ученик, така също и брат му Андрей, Иаков и Йоан. И те като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:11). Така тези свети мъже, получавайки земното, се устремили към Небесното; приемайки тленното, възжелали нетленното и станали апостоли на Христа, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2:3).
Но ние не постъпваме като апостолите. Предпочитаме рибата, тоест материалното, пред Христа и Той си отива от нас. Например ето, Бог е дал здраве на болния, за да Му служи през останалото време на живота си, но оздравелият го интересува вече единствено света и мамона. Или е дал богатство на бедния, за да го използва за спасение на душата си като благотвори с него и дава милостиня, а той вместо това вече има една единствена грижа: как да го умножи и преумножи.
Затова Бог, знаейки, че здравето или богатството, за което Го умоляваме, няма да е от полза за спасението на душата ни, може да остави нашата молитва нечута. Имайки предвид тази болезнена прилепчивост на човека към земното, св. Йоан Златоуст пише: По-добре е да предоставим грижата за делата си на Бога. Ако ти се грижиш, грижиш се като човек; ако Бог промисля, Той промисля като Бог. Затова трябва всичките си дела да предоставим на Него. Ако ти сам се занимаваш с житейските дела, тогава вече Бог не така много ще се грижи за тях. А за да ти върви всичко добре и за да се освободиш от всички грижи, прилепи се към духовното и• презри житейското: тогава заедно с небесното ще получиш и земното.
Братя и сестри,
Разковничето на всеки благотворен успех както при постигане на материалното, така и на духовното, е Божията помощ. Но Бог помага само тогава, когато забележи и нашето лично участие и труд, и особено когато види, че ние първо се стремим към Неговите вечни блага, а след това към земното и скоропреходното. Христос казва: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това (тоест храна, дом, дрехи и прочие) ще ви се придаде (Мат. 6:33). Божията правда е да вярваме в Христа, така както учи Православната Църква, да изпълняваме евангелските заповеди, първа между които е любовта към Бога и ближния, и да се каем всеки ден и час за греховете си. Тогава ще имаме и рибата, и Христос, а ако се привържем единствено към земното и помислим горделиво в сърцето си, че сами можем да постигнем всичко, ще претърпим горчиво разочарование, много скръб и мъка.
Господи, Ти си нашата нетленна Храна и Питие!
Иисусе Сладчайши, Ти си нашата Радост и Щастие – просвети ни да презрем всяка радост и щастие, които не са от Теб. Амин.
В памет на свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Честното преставяне на този апостол и евангелист, довереника, девственика и възлюбения Христов ученик Йоан Богослов се празнува в двадесет и шестия ден на месец септември. На тази дата е поместено и житието му.
На осми май се споменава честния прах, целебно изхождащ от гроба му.
Когато свети Йоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем свои ученици той отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да умре, като легнал в нея, бидейки още жив (както се разказва в житието му).
Християните, живеещи в град Ефес, след смъртта на апостола разкопали могилата му, но не намерили тялото на апостола. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молитви към Бога, като призовавали за помощ и ходатайство пред Бога свети Йоан Богослов.
При това всяка година в този месец и на този ден от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували различни недъзи и болести. Затова сред вярващите станало обичай на този ден, както и през септември месец да възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали свети угодници.
По молитвите му Господ да дарува и на нас изцеление на недъзите ни – душевни и телесни – и да се сподобим и ние да бъдем угодни и възлюбени на нашия Христос Бог.
plovdivskamitropolia.bg; pravoslavieto.com; rodbg
