Мото на Пенчо Семов Любов, труд, постоянство.
Самооценка на Пенчо Семов към края на живота му
Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях учител, без да бях педагог. Богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет.
********
Съществуват различни версии за точната година на раждане на Семов – 1872, 1875, а според изследователката на живота му Красимира Чолакова (уредник на Историческия музей в Габрово) открити от нея официални документи, сред които и личната му карта, посочват за рождена 1873 година, 8 октомври.

Фабрика за аби, шалове, гайтани, пояси и др. на Семов & Георгиев в Габрово, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“
Семов е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Умирайки на 10 юли 1945 година, Семов оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева (ок. 9 млн. ам. долара).
През 1919 година предприемачът дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България договарянето на Ньойския договор[.
В средата на 1930-те години фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто наследник е Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни болести в България.
С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата[. Днес на негово име е наименувана специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.
През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила (за приют за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

Старопиталището (дарената вила) на Пенчо Семов, януари 2019 изглед откъм басейна, в миниатюри изглед от входа към СБАЛББ, скулптурна композиция ангел със старци, изглед отпред
Във връзка с основаването на фондацията и широката му благотворителна дейност, в централни български вестници като „Днес“ и „Народна дума“, Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година Семов е описан като щедър човек, който раздава различни суми пари без да води отчет. Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове[.
През 1938 година околийският управител на Габрово предлага на Борис III връчването на високо държавно отличие на Семов.
Семов умира на 10 юли 1945 година, като оставя основни капитали на стойност 1 082 582 000 лева – около 9 милиона тогавашни долара. Посмъртната му воля, не е изпълнена. Фондацията която е учредена в тази връзка не успява да изпълни волята на дарителя, заради „народната власт“, която през 1947 г. конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани през целия му живот.
wikiquote.org; rodbg













![1280px-Pencho_Semov_Monument[1]](http://rodbg.com/wp-content/uploads/2020/10/1280px-Pencho_Semov_Monument1.jpg)






