В памет на преподобния наш отец Никита, епископ Халкидонски
Преподобният наш отец Никита от младини възлюбил Христа. Като се отрекъл от света и от всички световни привързаности, той угаждал на Бога с добродетелния си живот и бил възведен на светителския престол в Халкидон, на който предстоейки, бил като светилник за света и украсявал Христовата Църква.
Свети Никита бил много милостив към бедните. Той раздавал храна на
гладните, обличал голите, приемал в своя дом странниците и по всякакъв
начин се грижел за тях. Никита бил баща
за сираците, закрилник на вдовиците и спасител на всички обидени и
нещастни.
Когато настъпили тежките времена на иконоборството, при
царуването на Лъв Арменец, свети Никита се
показал като мъжествен изповедник на Христовото име. Той твърде много се
подвизавал в борбата с нечестивото учение, изобличавал неговите
неправославни основи и увещавал всички с
благоговение да се покланят на иконата на Христа Господа и на Неговата
Пречиста Майка, както и на иконите на всички останали светии. За това
доблестният Христов изповедник понесъл
много страдания от нечестивия цар и неговите единомишленици. За своето
правоверие той бил заточен и претърпял много унижения и беди.
Накрая, след като прекарал дълги години в изповеднически трудове и подвиг, свети Никита се преселил от земята в небесните обители. Бог го прославил на небесата пред Своите ангели, а на земята – пред човеците, тъй като чрез неговите мощи се извършили множество чудеса и мнозина получили изцеление от всякакви болести за слава на Бога, Който се прославя в Своите светии.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Житие на св. преподобни Софроний Български (Софийски)
Събор на вси светии софийски.
Икона в храма на Софийската семинариа „Св. Йоан Рилски“, рисувана от П. Гайдарова
Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.
Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Бесарабовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал през 1515 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
pravoslavieto.com; rodbg
