Разположените в югоизточната част на съвременния гр. Варна Римски терми са част от историческото ядро на античния град Одесос. Застроената им площ се простира на над 7100 кв. м и представлявят най-голямата антична обществена сграда в България и четвъртите по големина терми (бани) в европейските провинции на Римската империя.
Руините са привличали вниманието на историци и археолози още в началото на ХХ век. През 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка. Заслугата за събуждане на научния интерес към старината принадлежи на братя Шкорпил – пионери на археологическата наука в България и основатели на Варненския музей. Карел Шкорпил е инициатор и на първите укрепителни работи по най-високо издигащия се над терена фрагмент от стена, наречен от варненци „Римската кула”.
Проведените археологически проучвания на обекта от екип на варненския музей под ръководството на М. Мирчев в периода 1959 – 1971 г. и разкопките през следващите години окончателно изясняват предназначението на сградата и нейната датировка.
Архитектурният стил – „opus mixtum“, представен от редуващи се каменни и тухлени пояси, поставя началото на изграждането на съоръжението в края на ІІ – нач. а ІІІ в. н. е. Тази датировка се потвърждава и от откритите монети, най-ранните от които са сечени по времето на император Септимий Север (193 – 211), а най- късните от имп. Тацит (275).
Термите имат симетричен план и са от т.нар. “малък императорски тип”. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м. Разкрити са всички главни бански и обслужващи помещения – два входа, предверия (vestibulum), съблекални (apoditerium), помещения за къпане с хладка (frigidarium), топла (tepidarium) и гореща (caldarium) вода, басейни, палестра, подземни галерии и др. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, т. нар. хипокауст, свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до покривната конструкция. Откритите голям брой архитектурни детайли (мраморни и гранитни колони, римокоринтски капители, профилирани корнизи и пиластри), както и статуи на римските богове Херакъл, Виктория, Меркурий, Асклепий, Хигия и др., свидетелстват за великолепието и богатството на вътрешната украса.
През 1968 г. „Римските Терми на Одесос“ са обявени за архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“(ДВ бр.16/1968 г.).
Днес Римските терми са една от основните исторически забележителности във Варна, намиращи се в централната част на града, на ъгъла на улиците „Сан Стефано” и „Хан Крум”. Частично реставрирани, консервирани и експонирани върху цялата си площ от 7000 кв. м., термите, заедно с посетителския център са достъпни за посещения целогодишно.
Част от най-представителните археологически находки и архитектурни детайли от обекта могат да се видят в постоянната експозиция на Археологически музей – Варна.
