Начало Култура.бг „Заблеяло ми агънце“ и историята на Борис Машалов

„Заблеяло ми агънце“ и историята на Борис Машалов

1147
0


Народният певец Борис Машалов е роден в град Севлиево на 30 януари 1914 г. Той израства в семейството на потомствени занаятчии и певци. Певческият талант на Машалов проличава още в ученическите му години, когато заедно със сестра си има участия на празници на училището, в което учат.

През 1937 г. в Прага записва първата си плоча. В същата година гласът му прозвучава за първи път в ефира на Радио София – слушателите са впечатлени от внушителното изпълнение на песните: „Денчо буля си думаше”, „Заблеяло ми агънце”, „Зън, зън, Ганке ле”. Този дебют в радиото кара Борис да свали от репертоара си градските и шлагерни песни и да се насочи към народните.

Това поставя началото на творческата му дейност като певец на народни песни. През 1949 г. е назначен от Сирак Скитник за солист на Ансамбъла за песни и танци на армията. С тях обикаля по концерти, както в България, така и в чужбина. През 1954 г. пътуват на турне Урал – Сибир – Китай. За едно от участията в Пекин научава „Заблеяло ми агънце“ на китайски и я изпълнява пред 50 хиляди души. Когато свършва изпълнението, целият стадион става на крака.

По-късно напуска ансамбъла и създава популярната група за народни песни „Наша песен”. Тук заедно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов обикаля цяла България и изнася концерти по села и градове. Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни, като преобладават хайдушките и семейно-битовите.

Борис Машалов и неговите незабравими песни ще останат завинаги в българската фолклорна съкровищница. Днес ви представяме „Заблеяло ми агънце“, песента, която когато Машалов пеел, публиката слушала в захлас – просълзявала се. Останала незабравима, тя е способна да разчувства всеки слушател дори и днес.

Забеляло ми агънце

в Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.

Тодор на агне продума,
„Агънце байно рогато,
защо ми жално заблея,
та ми стадото разблея?

Дъл не ти трева зелена,
или ти вода не стига?“
Агънце жално продума,
„Байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?“

Тодор на агне продума,
„Агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадух.“

Агънце жално продума,
„Помниш ли байно Тодуре,
кугато Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.

Ти покрай бряга ходяше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведи.

Помниш ли какво убеща,
каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?“

Тодур си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи му кавал убливат.



bulgarianhistory.org rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук