Начало История.бг Къщата-музей на Ильо войвода пази спомена за легендарния хайдутин Навършват се 215...

Къщата-музей на Ильо войвода пази спомена за легендарния хайдутин Навършват се 215 г. от неговото рождение

749
0

Илия Марков Попгеоргиев е един от малкото участници в освободителните процеси във всички етапи – от хайдутлука през годините на османско иго, до военните сражения, извоювали свободата на България. Наричали го войводата на войводите. Народът го е възпял в своите песни, а съвременниците му го описват като изключително смел, с твърда воля и характер, откровен и добронамерен човек със завиден морал.

Ильо войвода
Роден
28 май 1805 г.
Берово, Османска империя
Починал
17 април 1898 г. (92 г.)
Кюстендил, България

Роден е на 28 май 1805 г. в гр. Берово (днешна Република Северна Македония), в историческата област Малешево. През 1850 г., защитавайки близките си, влиза в конфликт с османската власт. Събира малка дружина, с която броди из Малешевско, Пиянец и Осогово, а сестра му Мария Попгеоргиева е байрактар.По време на Руско-турската война той е командир на всички сборни опълченски чети. Участник е и в Сръбско-българската война (1885 г.), по време на която е вече на 80 години, но въпреки това грабва пушката и се записва като доброволец. Многократно е награждаван с ордени за храброст. В Кюстендил се заселва със семейството си след Освобождението през 1878 г. и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание, в което също е активен участник. В края на 70-те години на ХХ век къщата, в която е живял, е реставрирана. Днес тя е музей, посветен на национално-освободителните борби в Кюстендилския край.

„Експозицията е открита през 1981 г. – разказва Веселка Кискимова, уредник в музея. − Имаме много снимки и материали, като акцентът е върху живота и делото на Ильо войвода.

На 20 г. той става пазач в Рилския манастир. Там се запознава с Неофит Рилски (една от водещите фигури на българското просветно движение в първата половина на XIX век и игумен на Рилската обител в периода 1860-1864 г. − бел. ред) и други просветни дейци. Често се разхождал из Осоговската планина, където се срещал с други борци за народна свобода. През 1877 г., когато започва Руско-турската война, Ильо войвода е в болница, с незаздравяла рана от куршум, която е увредила дясната му ръка. Получава покана от щаба на действащата руска армия да се включи като водач на чета, напуска болницата и заминава за крайдунавския град Свищов, където вече е щабът. След освобождението на София (1877 г.) участва в освобождението на близките селища Радомир, Перник, Дупница. В Кюстендил руските освободителни войски и четата на Ильо войвода влизат на 11 януари 1878 г. Но откъм Крива Паланка настъпват големи османски легиони и те се оттеглят в Конявската планина. Изчакват подкрепление и на 17 януари (29 по нов стил) Кюстендил е свободен. В този момент четата на Ильо войвода наброява 300 човека, повечето от родното му Малешево.“

В експозицията на кюстендилския музей могат да се видят оръжия и снимки на войводата, на синовете му − Иван и Никола, а също на много български революционери. Сред тях са Васил Левски и Георги Сава Раковски, тъй като Ильо и неговите четници участват в Първата българска легия през 1861 г. Той самият бил военен ръководител и помощник на Георги Сава Раковски. В неговия отряд се записва Васил Левски и така бъдещият Апостол на свободата получава първите си военни знания именно от Ильо войвода. В музея има и две големи живописни платна, дарени от техния автор – известния художник Никола Мирчев. На едната е изобразен Ильо войвода и четата му, а на другата – Румена войвода.

Тя е родена в нашия край − в с. Гюешево през 1829 г. – пояснява г-жа Кискимова. − Тъй като била много буйна, баща ѝ решава да я задоми когато е едва на 14 години. На 20 г. ражда първото си дете, но го оставя при свекърва си и става войвода. Била е много красива и дейна. Решава да се присъедини към Ильо войвода с малобройната си дружина, но той не я взел, защото не искал жена в своята чета. Срещнали се на площада в града през същата година, в която Ильо войвода и хората му включват в Първата българска легия.“

Ако решите да посетите Музея на национално-освободителните борби в Кюстендилския край, ще видите наоколо и реставрираните къщи на други революционни дейци от града − Константин Попгеоргиев-Беровски и Тонче Кадинмостки. Заедно с къщата на Ильо войвода, възрожденските сгради оформят цялостен мемориален комплекс. В непосредствена близост се издига и паметник на войводата. Висок 7 метра, изваян в цял ръст от гранит, видът му е повече от внушителен – като делото на последния български хайдутин.

bnr.bg rodbg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете Вашия коментар
Моля въведете Вашето име тук