Житие на свети пророк Йезекиил
В чудно видение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак – подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел. Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода – престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние.
Изпълнен от страх и смущение, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му говори: „Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!“ И дойде в мене дух казва пророкът – и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори:
„Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!“
След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел: плач, охкане и тъга.
По думата на Господа Йезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Пророкът чул след себе си шум от криле и колела и звук от силен гръм и думите: „Благословена е славата на Господа от мястото си!“ Сърцето му било пълно със скръб, но той чувствал, че ръката Господня го укрепва.
Цели седем дни след това Йезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил Своята повеля: „Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, за да му предаваш Моите думи. Като ти говоря, че грешникът ще загине, ако не се разкае, а ти не му предадеш Моите думи и грешникът умре в беззаконие, то Аз от тебе ще подиря кръвта му.“ След това Йезекии имал отново видение на Божията слава.
Св. пророци Малахий и Йезекиил. Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул. St. prophets Malachi and Ezekiel.
Св. пророци Малахия и Йезекиил.
Мозайка от 1304-8 г. в купола на Fethiye Camii в Истанбул.
Оттогава Йезекии започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господа. В продължение на 22 години той проповядвал на пленението, като ге увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни – Тир, Египет – и най-после указавал и на връщането на Израиля от плена и на дохождането на Избавителя.
Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта
на Йерусалим (Иезек. гл. 9). Детайл от иконата на св. Андрей Рубльов
„Св. архангел Михаил с деяния“ от храма „Св. архангел Михаил в Чудовския
манастир. Източник: icon-art.info.
Пророчеството на пр. Йезекиил за гибелта на Йерусалим (Иезек. гл. 9).
Детайл от иконата на преп. Андрей Рубльов „Св. архангел Михаил с деяния“
от храма „Св. архангел Михаил в Чудовския манастир. Източник: icon-art.info.
Св. пророк Йезекиил. Детайл от иконата Чудото на Христос в Латом в манастира в Поганово, СърбияВ пророчествата на Йезекиил Месия се изобразява като пастир, Който ще дойде да спаси заблудените Свои овци. Пророкът го наричал Давид, понеже трябвало да произлезе от рода Давидов.
„Ще изискам овците Си – казва той от името на Господа – и ще ги освободя от всички места, гдето бяха пръснати в ден облачен и мрачен. Ще ги паса на добро пасбище и кошара ще имат на високите израилеви планини. Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще привържа и болна ще укрепя. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и ще им бъде пастир. И Аз, Господ, казах това. И ще сключа с тях завет за мир.“
Увещавайки народа към покаяние, Йезекиил посочва на милосърдието на Бога, винаги готов да прости каещия се. „Отхвърлете от себе си всички грехове, които сте вършили – говори той от името на Господа – и направете си ново сърце и нов дух! И защо да умирате, доме Израилев? Аз не искам смъртта на умиращия, но да се обърне той от пътищата си и да бъде жив. Обърнете се и живейте!“
Господ многократно наставлявал Йезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стоели на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци.
Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: „Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?“ Пророкът отговорил: „Господи, Боже, Ти знаеш това.“ И същият глас му казал: „Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.“ Йезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: „Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: „Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!“ Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си – твърде голямо опълчение.
Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота.
Светата Библия ни дава малко подробности за живота на пророк Йезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи – в гнева си за справедливите негови укори – го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители.
Преп. Симеон, юродив заради Христа.
Св. Симеон бил отшелник в пустинята отвъд Йордан, когато Бог го призовал да стане юродив. Той казал на другаря си в аскетическия живот : “Ще осмея света с Христовата сила!” И така, той отишъл в град Емеса и “вършил чудеса, но заради Бога се правел на луд”: скривал добродетелите си, като публично се излагал и така се предпазвал от уважението и почестите, които можели да му бъдат оказани от човеците, тъй като даровете на светостта наистина се проявявали в него: притежавал дарбата да изцелява, бил прозорлив и проницателен, а също имал дара на “чистата молитва” и сълзите.
Така например веднъж, както ни разказа житиеписателят му, “било неделя и той като взел малко орехи, отишъл на църква в началото на литургията, чупел орехите и гасял с тях кандилата. Когато се нахвърлили върху му, за да го изгонят навън, той се покатерил на амвона и почнал да замеря жените с орехи. Доста усилия им коствало да го изхвърлят вън и когато това станало той преобърнал масите на продавачите на закуски, а те така го изпонаранили, че едва не го убили.” Подобни действия свидетелстват за усилията, които полагал да отклонява на всяка цена признанието и славата на светец. Предпочитал да го смятат за щурав монах, у когото нямало и следа от лично достойнство – онова достойнство, което пази и защищава собственото “аз”.
Друг път, Симеон работел като момче за всичко в една кръчма, но добродетелта му почнала да става известна и хората идвали в кръчмата, за да го видят и да открият в личността му потвърждение, че той е образец на високонравствен човек. Тогава, за да отклони човешката почит и уважение, авва Симеон се направил, че изпитва плътско влечение към жената на съдържателя и че иска да я обладае, за да задоволи страстта си. “Когато веднъж жената на съдържателя спяла сама,” разказва житиеписателят, “а мъжът й наливал вино, авва Симеон се качил при нея и се направил, че си сваля горната дреха. Когато тя извикала, съпругът й влязъл в стаята и тя му казала: “Изхвърли навън този трижди проклет човек – той искаше да ме изнасили!” И те като го погнали с юмруци, изхвърлили го от кръчмата на студа.” А кръчмарят разказвал на целия град за него, как “той щял да блудства с жена ми, ако го бях оставил.”
По същата причина, св. Симеон обикновено дружал с градските
проститутки и танцувал с тях по улиците, като понасял неприличните им
жестове, макар да бил монах. “Бил достигнал такава чистота и свобода от
страстите, че често подскачал и танцувал хванал от двете си страни по
една танцьорка и публично се забавлявал и играел с тях, а понякога тези
безсрамници го опипвали, предизвиквали и тупвали отзад. Но старецът,
като най-чисто злато, по никой начин не се омърсил.”
Св. Симеон
понякога пред хората нарушавал дори каноничния ред на Църквата и то
основното задължение на поста: “Праведникът често ядял месо, докато в
същото време по цяла седмица не вкусвал дори хляб. Постът му обаче никой
не виждал, защото той ядял месо публично, за да ги заблуди.” През
Великия пост не ядял нищо до Велики четвъртък, но на този ден още от
сутринта сядал да яде сладкиши, така че хората, които го виждали били
скандализирани и казвали, че той не пости дори на Велики четвъртък.”
Това предизвикателство, което скандализирало вярващите напомня за
Христовото “провокативно” нарушаване на съботата; как Той поел
отговорността за разслабления, който “си дигнал одъра” (Йн. 5:1-16), и
извинил учениците си, които “наченаха да късат класове и да ядат” в
съботен ден (Мат. 12:1). Христос не нарушил Закона, но показал че
Законът трансцендира в Царството. А св. Симеон е гражданин на това
Царство, в своята личност той е въплътил тази над-земност на Закона;
“грехът”, скандализира само онези от нас, които все още имат нужда от
Закона, нужда да се подчиняват, защото още не сме достигнали или не сме
узнали за “края” на Закона, който е свободата на светците. В Емеса
нещата изглеждат така, сякаш Симеон нарочно предизвиква само скандали.
Веднъж успял да влезе в обществената баня за жени, “за слава Божия както
се оказва”, отбелязва житиеписателят му, епископ Леонтий от Неаполис в
Кипър, “и всички се нахвърлили отгоре му и го изгонили с юмруци.”
Съществуват морални и социални ограничения като Закона за онези, които
са подвластни на страстите. Но наред с това съществува и онази реалност,
която е “безстрастието” на светците и именно това разкрива Симеон,
освобождавайки духовния ни взор от сянката и ограниченията на Закона.
Наред с основното си съдържание този необичаен подход също има своето социално измерение, както ни уверява Симеоновият житиеписател: светецът успял да спечели обичта и доверието на грешниците, на нуждаещите се и на порочните. Той спасявал жени, които живеели в бордеи, давал им пари, освобождавал ги от порока и успявал да ги накара да сключат законен брак или дори да се замонашат. Спечелвал също невярващи и еретици и им помагал да се върнат в Православната вяра. “Целта му беше тази: първо, да спасява души, като вземе че ги обезоръжи било с някоя шега, било с хитринка, а после вземе че извърши някое чудо, докато юродства, или пък се обърне към тях с някое поучение сякаш ей-така просто се прави на щурав. И второ, внимавайки да не излезе добродетелта му наяве и да получи похвала и чест сред човеците.” Посъветвал веднъж архидякона на града: “Умолявам те никога да не храниш презрение към нечия душа, и особено към монах или бедняк, както е ставало. Защото любовта знае, че сред бедните и особено сред слепите има хора, които блестят като слънце, очистени от своето страдание и болестите, които понасят.”
Симеон имал също така блажена кончина. “Бог го прослави и преобрази (тялото му). Тогава всички дойдоха на себе си, сякаш се събудиха от сън и започнаха да си разказват един другиму чудесата, които вършел за всички тях, и че заради Бога той всъщност се правил на юродив.”
pravoslavie.bg; cross.bg; rodbg
