Стихове Калин Донков Музика Румен Бояджиев и Константин Цеков Аранжимент ФСБ
- Ако в чая въздъхнат горчиви треви
- и потръпне червената риза на клена,
- иде време за горест, иде мраз несъмнено,
- а сърцето на лятото още кърви.
- По кръга на студените мокри скали
- гъвкав размисъл слиза жадуван, дочакан
- и ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
- а сърцето на лятото още гори.
- С изяснени във мъчна усмивка черти
- всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
- синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
- а сърцето на лятото още тупти.
- На мъглите през мрачното млечно море
- завърни се от някъде, излъжи ме – навеки!
- Една ябълка матова донеси от далеко
- и сърцето на лятото няма да спре.
