Св. преподобни Симеон Стълпник
Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.
Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.
Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.
Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в
В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: „Блажени бедните духом … Блажени кротките … Блажени гладните и жадните за правда …“ Силно се разтресло сърцето му.
Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:
– Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?
Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:
– Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!
– Но как? – запитал свенливо Симеон.
– Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога …
Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:
– Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! …
Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:
– Господи, упъти ме, научи ме какво да направя …
Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:
– Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
– Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
– Копай по-дълбоко!
След това гласът продължил:
– Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!
Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нататъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.
Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст – в 460 г.
Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх дошъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.
Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:
– За добро си дошъл, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!
Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Св. Марта
Църквата почита паметта на св. Марта. Тя е сестра на Лазар, на чието Възкресение става свидетел, както и на Мария (при католиците се приема, че става въпрос за Мария Магдалена).
По време на пътуванията си до Йерусалим Исус често се спира в гостоприемния дом на св. Марта. След смъртта на Лазар тя посреща Спасителя и изповядва вярата си в Него: „Ти си Христос, Сънът Божи, Който идва в света“ (Йоан 11, 27). „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11, 25), казва й Исус и възкресява мъртвия й брат.
Марта е една и от светите жени мироносици – тези, които първи виждат и Възкресението на Исус.
Името й от арменски означава и благородна.
Св. мчци Айтал и Амун дякони
Вавд призовал Амон и девиците да принесат жертва на езическите богове. Той обаче срещнал категоричния отказ на всички, а дякон Амон дръзко изобличил служението на идоли. Това разгневило страшно Вавд и той заповядал да повесят св. Амон на дърво, а после да стържат тялото му с железни остриета, както и да го горят със запалени свещи. Мъченията обаче ни най-малко не сломили дякона, което още повече разгневило Вавд, който заповядал да сложат на главата му нажежен до червено шлем (в пространнато житие буквално е написано „меден щит“ – ασπίδα χαλκην).[29] На подигравките и подхвърлянията на Вавд, ако Бога на св. Амон е истински, да го избави от страданията, светецът отговорил с молитва: „Господи, Иисусе Христе, истинска светлина, извор на живота, изпрати своите ангели и избави раба си от това мъчение и го възложи на тиранина, за да стане явно за всички, че Ти си единственият и истински Бог“.[ И веднага шлемът слязъл от главата на св. Амон и се преместил на главата на Вавд и огнени ангели издигат тиранина във въздуха. Скован от страх и болка, Вавд започнал да моли светеца за милост. Св. Амон се смилил над него по застъпничеството на светите девици и ангелите Божии го оставили на земята.
Правед. Иисус Навин
Иисус Навин („Иахве помага“) е вожд и военачалник на еврейския народ, помощник и приемник на св. пророк Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.
Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното
Писание на Стария Завет разказва, че Иисус Навин е преминал с целия
народ река Йордан като по сухо, защото реката „спря и стана като стена“ –
така както пр. Мойсей преминал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).
Иисус Навин е видял лице в лице вожда на
безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба
е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По
време на сражение с неприятеля, по Божия воля „слънцето се спря и
месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).
Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по жребий между дванадесетте израилски колена и мирно починал в 1256 г. на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията.
cross.bg; dveri.bg; rodbg
